ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Учителят

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Учителят

Намираш го и толкова си сам,
че скачаш в дълбините на света му.
Разтваряш се в невидим океан,
докоснат от вълшебните му думи.
Попиваш безконечния му смях,
а благият му поглед те смалява.
Той вижда в теб и знае точно как
да те събори, за да се изправиш!
Обикваш го, макар да те боли-
от болката се учиш да прощаваш.
Изплуваш! Пак си сам, но си щастлив.
Избираш път и просто продължаваш.