ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: (Не)обвързаност

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

(Не)обвързаност

Държим ли дълго нечия ръка,
душите ни привикват да се вкопчват,
а после ги осъждаме на гняв
и някакви безмълвни многоточия...

Нахлуем ли в съседна самота,
привързваме сърцата си към нея,
защото тя е бягство от страха,
че сам човек не може да живее.

Затворим ли врати към своя Рай,
започваме да търсим в чужди къщи
това, което в нашата пустее
и рядко оцелява до завръщане.

Навярно за това оставам тук-
в отчетливата преходност на пулса,
където ме обича като луд
животът ми... Докато го напусна...