Лондовизми

Денят избухва със зората,
а времето подскача в тръс.
Летят обезумели влакове.
Тълпи останали без дъх,
препускат по безкрайни улици
със скоростта на светлината.
В метрото си доспиват пътници.
По спирките крещят децата.
Безшумно Темза се провира
под мостовете. Ято патици
с пенливите вълни флиртува.
В небето се надбягват облаци.
Прегракнал чичко мъкне вестници.
Дъждът е в малко междучасие.
Животът тук не знае делници-
от скука няма и понятие.
Върти се бясно центрофугата.
Отлитат, кацат самолети
и ми е чудно в тази лудница
как има място за поети?!