ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Разказвач на приказки

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Разказвач на приказки

Да ти разкажа ли целувка по целувка,
това, което думите спестяват?
От теб се иска само да ме слушаш
и чисто по човешки да ми вярваш.
В замяна обещавам да не бързам-
ще ти поднасям и най-малката подробност.
Промъкне ли се сянка ще я вържа
на възелче. Преди да стане сложно.
Ще бъда много, много живописна,
докато те превръщам в огнен залез.
И ако спра преди денят да е изригнал,
ще е защото края ти ще го разкажеш.