Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
сряда, 28 декември 2011 г.
понеделник, 12 декември 2011 г.
ПОКЛОН
в памет на Велко Кънев
Когато любовта говори,
смъртта безсилно свежда поглед.
Човек с размерите на вечност,
не би могъл да бъде спомен.
Живот отдаден на таланта-
не свършва кротко във земята,
а осветява с мощен пламък
безсмъртието на душата.
Следите му не избледняват!
Усмивката му не изчезва!
Раздаденото го превръща
в пътеводител и надежда!...
Но ако все пак ви разплаче
смъртта му с тежката си роля-
оставил ви е смях в наследство.
Посмейте се със него хора!...
събота, 3 декември 2011 г.
Размисли за щастието
Всъщност колко мой трябва да бъдеш,
за да се чувствам щастлива?
Ако е светло в погледа ти,
... ако се смееш силно,
ако посрещаш грижите
с лекота и вяра
без да губиш куража си,
без да се нараняваш.
Ако не се нуждаеш
от рамото за да поплачеш,
а ме докосваш просто,
за да почувстваш някой
аз ще съм пълна с тебе
без да те притежавам.
Ти ще намериш себе си.
Щастие ето това е!
Абонамент за:
Публикации (Atom)