Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 30 октомври 2010 г.

Сестри по съдба






на братовчедка ми


В очите й нощува вятърът.
Стихиите са й сестри.
Шаманско, древно заклинание
от сънищата й звучи.
Свободна като птица в полет.
Дете на пълнолунна нощ,
с мъглите пламъци рисува,
а думите й като нож,
в пространството ще се забият
и тайнствен дъжд ще завали,
по мислите ми ще попие
и в този стих ще се роди,
защото ,всъщност ,я обичам!
И тя е странник, като мен,
за който хаосът е сила
и всеки плод е позволен.
Защото някак много здраво
се сплитат нашите съдби-
вълчици, скрити в женско тяло.
Две диви, странстващи души.


петък, 29 октомври 2010 г.

Стихче за един добър човек



На Еви


Понякога прилича на дете
и крие в погледа си двеста дяволии.
Сърцето и е колкото небе.
Душата и - танцуваща стихия.

Приятел е - и в лошо, и в добро.
Ръката и е силна... Вдъхва вяра.
С каквото се захване - сто на сто
ще вложи даже онова, което няма.

Когато се налага е боец.
Когато се налага си поплаква,
с три думи е : ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК,
а късметлия - всеки който я познава.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Самотник




Един самотен мъж пресече улицата.

Зави зад ъгъла. Запали си цигара.

Остана няколко минути скрит в тъмницата

и после бавно продължи по тротоара.

Вървеше безпосочно,примирено.

Пред него тътреха унилите му мисли-

не искаше от тях да се съвзема.

Харесваше му, че не среща никой..

Огледа се, но някак механично.

Запали от цигарата цигара.

Опита на инат да тананика,

но нищо не излезе и престана.

Внезапно тя го сграбчи за ревера,

завари го напълно неподготвен,

почувства как разкъсва вените му

и чу през стиснатите и зъби: „Негодник”.

Поиска да я стопли във ръцете си,

да я усети своя също като някога,

да и предложи седмото... и всичките небета,

да и докаже, че е вечният мечтател,

но беше късно. Тя отдавна не е същата.

А той не виждаше причини да се бори.

Тя беше призрак. Призрак на душата му-

пресече улицата и изчезна зад завоя.

неделя, 24 октомври 2010 г.

Лекарство против остаряване

Затвори очички бавно.
А сега преброй до... две.
Представи си, че е лято,
че си палаво дете
и препускаш ветрогонно
с босите си стъпала
по брега на някой остров,
пълен с чудни същества.
В джобчетата дрънка радост,
на вратлето ти - ключе,
таралеж гърба ти пази,
а на рамото щурче...
В шарената ти торбичка
няколко вълшебства спят.
Щом решиш да ги събудиш
целият ти малък свят
се превръща в златен кораб,
ти - в безстрашен капитан,
а поточето с мечтите
в необятен океан...
Отвори очички бавно.
Не е нужно да броиш.
Щом детето в теб е будно,
курсът няма да сгрешиш!

сряда, 20 октомври 2010 г.

Изненадката за Вили :)

Клипчето направи Дани, на която няма да ми омръзне да благодаря. Песента е емблематична и подхожда на стиха. А аз... съм безкрайно щастлива, че и двете усещат полъха на орловите крила, които вятърът размахва между редовете...Хубаво е, че ви има... Както и всички, на които отдавна не съм го казвала :)))))

video

неделя, 17 октомври 2010 г.

Ритуалът "БЛАГОДАРЯ"

Срещам разни хора и в определен момент осъзнавам, че те са ми ключови по някакъв начин. Аз си ги наричам стъпала. Дали към някоя пясъчна кула или към ново ниво на възприятие, все едно, важното е, че ме водят нанякъде. Интересното е, че тези същества дълго време са били около мен, но ми е липсвала концентрация и нагласа, за да ги усетя. Докато един ден се събуждам и разбирам, че са ми важни.Обикновено симптомите са специфично топло усещане когато мисля за тях и странното чувство,че ги познавам(плюс всички положителни симптоми на един влюбен човек). Надничам в душите им без да го знаят и не мирясвам, докато не облека в думи всичко, което виждам там. Четейки написаното след това си давам сметка, че могат или да ме обявят за ласкателка, или да не ме вземат насериозно, или просто да се уплашат... Но въпреки това не се оставям на мира, докато не видя написаното в ръцете им. Дълго време се опитвах да си обясня странното желание да правя такива хора съпричастни с емоциите , които са предизвикали, докато в един момент въпросите спряха да имат значение и се оставих на душевните си пориви. Няма по истинско усещане за мен от факта, че съм си дала възможност в самотен и тъжен свят като днешния, да се сгрея от нечия топлина и да благодаря за нея. И така се появи ритуалът "БЛАГОДАРЯ". Мисля, че споменът за лицата и реакциите на "потърпевшите" е нещото, което може да ми предизвика усмивка и в най-тежките моменти. Пристрастена съм към "благодаренето" и нямам намерение да се лекувам от тази "болест". В повечето случаи първоначалните ми емоции остават непроменени, но винаги има изключения. Явно когато отношенията станат еднопосочни , човек просто трябва да се усмихне и да продължи по пътя си. Разочаровала съм се, и то от упорството, с което някои от тези специални за мен хора, са се опитали да ми докажат , колко далече съм от истината за тях и как това, което съм видяла е просто маска. Но когато мине и този етап отново остава само благодарността. Благодарността, че съм се огледала в нечии очи и независимо от видяното(хубаво или лошо), съм успяла да извлека най-доброто от тях...:)





Благодаря ти, че накара есента
да си мечтае като влюбено момиче.
Благодаря ти за горещата ръка

и за това, че на търпение ме учиш .
Благодаря , че през студените ми дни
с пламъка в очите си ме топлиш.
Благодаря ти, че когато ме боли
от бездната с усмивка ме измъкваш.

Благодаря ти и за всичко онова,
което няма как да знаеш, че ми случваш,
дали си мъж, дете или жена
аз виждам себе си във теб. Дано получиш
поне това, което тайно взех от теб.
Дано да ти се върнат чудесата.
Благодаря ти, че си част от моя свят,
макар за теб да съм случайна непозната.

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Истинските приятели





Гъделът във слънчевия сплит,
сладкото очакване за среща,
оглупелите от щастие очи,
в които весели човеци се оглеждат-
нямат възраст, име и адрес ,
нито чакат някой да ги кани.
Никога не губят интерес.
Не от гръм, от обич са ударени.
Пият октомвриийски дъжд на екс,
капват две усмивки вместо мляко
и от най-навъсения ден
чевръсто си забъркват щуро лято.
Жаден за безгрижния им смях,
целият ти свят блести възторжен.
Когато са до тебе си богат.
Изчезнат ли – си малък и нищожен.

петък, 1 октомври 2010 г.

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

Когато любовта е вик
изплакан от сърцето на самотник
и търси бряг във нечии очи...
...когато тишината става нота...
когато ослепял от светлина...
не виждаш вече хорската дребнавост
и разранените ти пръсти са крила...
когато си надскочил свойта зрялост...
когато си погребал сто мечти,
но си спасил едно едничко стръкче вяра ,
тогава значи целият си стих...
И да изчезнеш в миг- следите ти остават!



П.П. ЧЕСТИТ ДЕН НА МУЗИКАТА И ПОЕЗИЯТА !!!