Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 26 март 2011 г.

От другата страна

посветено на сдружение :"Майки срещу дрогата"


Докато им продават смърт на прах

ще бродят призрачно из бездните на ада.

Без Джи пи ес за горната земя,

сред жалките остатъци от вяра

във нещо свято. Нито път, ни брод!

Видях агонията как приготвя клопки

отмервайки по грам антиживот

в търбусите на вампирясали спринцовки.

Видях следи от хищните игли

по вени на приятели и близки,

а празните им стъклени очи

не можеха за помощ да извикат.

И се замислям колко луд е този свят,

където властникът се хили истерично,

а дяволът пирува на обяд

с жестокото ни скотско безразличие...

И колко глупаво устроен е човек,

защото чака да му дойде до главата,

когато може със един единствен жест

в зародиш да унищожи змията.

Поклон пред вас и вашата борба

и нека всеки следващ ден ви се отплаща

с живот изтръгнат от ръцете на смъртта,

с живот към светлото направил смела крачка...

неделя, 6 март 2011 г.

Една година от полета на Петката



Не го познавах добре, но днес стоях заедно с приятелите му на една маса и се чувствах съпричастна към всичките им спомени и усещания. Петката е братът на една от най-добрите ми приятелки, която считам за подарък от съдбата. Преди една година на тази дата той отлетя по пътя на Джонатан Ливингстън Чайката, за да се завърне днес в спомените на всички, които го обичат и да им припомни, че животът е борба, но и красота! Нищо не свършва с последния дъх, който поемаме. Един достойно изживян живот осветява пътя на всички, които са имали късмета и щастието да бъдат част от него и вместо да ми е тъжно, днес аз се чувствам щастлива, че можах да се докосна до един истински човек. Нека е светло небето пред него и знам, че някой ден пътищата ни отново ще се пресекат!


На Петьо

Съдбата не дава по равно
и взима ли – взима по много.
Когато ограби живота му,
той просто започна на ново.

Той просто погледна ръцете си-
сега те му станаха всичко.
Не спря да преследва мечтите си,
макар в инвалидна количка.

И никога,нищо не каза!
Не хранеше своето нещастие.
Не чувстваше гняв и омраза.
Посрещаше всяко препятствие

с високо изправено чело.
Той стана опора за здравите.
Приемайки своята трагедия
показа,че няма отказване.

И днес щом почувствам униние,
затварям очи и го виждам-
Усмивката,твърдия поглед,
устрема с който се движеше...

Замислям се ,колко сме глупави
и колко живот пропиляваме,
когато вложим усилията си
в навика да съжаляваме...

Замислям се колко от здравите
сме всъщност сакати душевно,
защото сме роби на драмите
и просто живеем на дребно...

Той беше и е от онези,
които ни пращат замалко
като лъч от надежда във мрака.
Днес без него е толкова празно....

март 2010