Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 25 август 2012 г.

Опит за портрет



В уютната прегръдка на вълна
се буди утрото. Разпръсва диаманти.
Блести морето в поглед на жена
и плавно следва полета на чайките.


Танцуват с бриза пясъчни коси.
Солта искри по нежната и кожа.
А тя мълчи и жадна за лъчи
попива всичката любов, която може.

Разхожда се безмълвно по брега.

Без минало. Без утре. По усмивка.
От мислите и капе тишина.
Под стъпките и не кънти въздишка.

Щастлива е. Познах я по смеха

и птицата на лявото и рамо,
която кръстих тайно Свобода.
Помолих я да ми позира само

за миг. Защото тази красота

не бива да отплава със вълните.
Не се рисува лесно Вечността,
но докато съм жива - ще опитвам!

неделя, 12 август 2012 г.

Удавници

Вчера се разминах с група наркомани... Стари познайници на квартала. Стегна ме гърлото. Нещо хвана душата ми и я запрати с всичка сила в бездната на реалността. Отвратително е усещането да се разминеш с живи мъртъвци. Иска ти се да им треснеш по един шамар, да ги разтърсиш, да разкъсаш гърдите им и да им покажеш, че все още имат сърце, което тупти напук на самоубийствената им зависимост...
Но не направих нищо... Подминах.
Останаха само объркани думи...

Удавници

На онова дълбоко
няма спасителен пояс...
Няма и коса, за която да се издърпат.
Единствената свързваща нишка
с останалия свят е струйката въздух,
която дразни ноздрите им,
щипе небцето им
и нахлува в белите им дробове
без дори да го осъзнават.
На онова дълбоко,
присъстват в статистиката,
но отсъстват от живота.
Заменят храната и водата
с грамове бял прах
и бавно, но сигурно
заличават личността си.
На онова дълбоко
не чуват изтерзаните гласове
на близките си.
Нямат мечти.
Нямат надежди.
Нямат нищо...
Спускат се в пропастта,
докато нишката не се скъса...
Единственото, което остава след тях
са празните опаковки на душите им,
напомнящи на балончетата въздух,
които издишат удавниците...

понеделник, 6 август 2012 г.

Песента на тишината




Тишината звучи като песен,
от която се раждат мечти.
Някой слуша щастливо-унесен,
друг прилежно рисува звезди.

Аз приседнала плахо зад листа
само чакам да падне нощта
и прегърнала твоите мисли
да разтворя безстрашно крила.

Обожавам небето ни нощем,
ароматът на лунни цветя
и щурците с цигулки от восък,
и вълшебния дъх на трева...

Обожавам вселенския шепот
скрит в едно срамежливо: „Здравей”.
Тишината е пълна със ноти
И запявам... Ще пееш ли с мен?

петък, 3 август 2012 г.

На Сашо

„ ...Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.”
Стефан Цанев


Страхливецът забива нож в гърба.

Приятелят оглежда се в очите ти,
готов на най-отровната стрела
да спре летежа... Със гърдите си.

Страхливецът се крие като плъх.

С подмолност храни болното си его.
Приятелят разпъва се на кръст,
но не почерня светлото ти чело.

Страхливецът измисля сто лъжи

и нагло ти се хили във лицето.
Приятелят с две истини цери
потъпканите рози във сърцето ти.

Страхливецът засища своя глад

с остатъци от чуждата вечеря.
Приятелят омесва топъл хляб
със двете си ръце... И го споделя!