Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Самоосъществяване



Отново гоня ветрове и ми е тясна

човешката представа за нормалност.

На Бога в мен пределно му е ясно,

че кръстосмъртната, обречена реалност

не би подминала горещите му длани.

Страхът е гвоздеят убиващ всеки порив.

Навярно за това не бих останала

за дълго сред кошмарите на хората.

Сама ще съм опорната си точка

и лостът, който всичко преобръща.

Ще бъда дръзка като мислите среднощни,

ще бъда залезна, безплътна, всемогъща

и твоя...или ничия, но вярна

на топлия живот изпълнил вените.

Аз може никога да не настигна вятъра,

но по е важно, че по пътя срещам себе си!

неделя, 20 ноември 2011 г.

Искам да знаеш




Ако можеше да четеш между редовете
щеше отдавна да знаеш,
че имаш място в сърцето ми
от онези специалните,
където пънолунията чертаят
златни пътеки в морето,
а тишината издиша признания...
Щеше да чуеш, как разказвах
мечтите си на чайките
и как вълните правеха любов
всеки път, когато мислех за теб.
Ако можеше да четеш между редовете,
нямаше да изтръпваш
от истината, която трепти в очите ми,
а щеше да знаеш, че свободата,
с която те обичам,
е по-силна от желанието да те притежавам.
Щеше да се усмихваш
само при мисълта,
че някой, някъде сънува теб,
вижда душата ти,
споделя мълчанието ти
и пази онази част от същността ти,
която кара слънцето да свети,
земята да се върти,
животът да се ражда...
Ако можеше да четеш между редовете
щеше да усетиш колко е важно
да не изчезваш...от себе си
и да обичаш...въпреки всичко!

сряда, 16 ноември 2011 г.

Прозрение 2



И всичките небета да помръкнат.

и всичките планети да изчезнат,

и слънцето внезапно да угасне,

и изворът да се превърне в бездна,

и времето отчаяно да млъкне,

и космосът внезапно да простене,

и огънят да хапе сини устни

и вятърът да пусне корен в мене

не ще удавя крехката си вяра,

не ще остана в нищото на мрака,

защото мога всичко да забравя...

Защото знам, че някой, някъде ме чака!

сряда, 9 ноември 2011 г.

МНОГО СЛЪНЦЕ ЗА ЛАРА !!!


ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ПРЕКРАСНИЦЕ!

Тази година реших да ти подаря най-красивия си спомен от морето, лично уловен и предназначен да те топли цяла зима.
Много да си ми щастлива миличка Лара. Бъди здрава, пълна с вдъхновение и усмивки. Нека светлината , която пръскаш с душа, сърце и ръце се връща при теб хилядократно. Много те обичам и благодаря, че те има!!!

Малко море и много слънце.
Малко облачета и много любов.
Една усмивка колкото зрънце
да се разлисти в твоя живот,
да избуее вълшебно лято
в твоето нежно, добро сърце.
Да си ми жива и здрава, приятелко
и всичко хубаво да ти се случва за две! :)

петък, 4 ноември 2011 г.

Спътник към дома


Между делнични грижи
и човешка умора
обичта се промъква
като куче сред хора.
По петите ме следва,
със букет от усмивки.
Вечно двете подремваме
на последната спирка.
Тя току ме поглежда
с неприкрита възхита-
няма помен от жал
или злоба в очите.
Маха кротко с опашка
и не тича след рейса.
Без сълзи ме изпраща,
с тиха радост посреща.
Между Вчера и Утре
обичта се промъква,
упорита, наивна,
моят най-верен спътник,
моя странна,
почти нечовешка утеха,
че изгубя ли пътя,
ще открия пътека,
може би към мечтите,
може би към небето
или просто пътечка
към дома на сърцето!

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Ще те чакам там





Намам време да страдам с теб.
Имам вечности да те обичам.
Хващам първия самолет
към сърцето ти и пресичам
тази пропаст от самота,
от очаквания бездънни.
Стига вече! Подай ръка!
Нека в погледа ти се съмне.
Не отлагай смеха си днес.
Не наказвай с тъга деня си.
Измисли си нов Еверест,
измисли си цветя по пътя.
Измисли си каквото щеш,
но върви. Забрави за Вчера.
Ще те чакам на твоя връх...
Неизмислена, но покорена!

Дни като този




Има дни като този, в които
тишината подсвирква до теб
и увлечен в безгрижния ритъм
преоткриваш в човека човек.

И обичаш - съвсем безтегловно,
без да търсиш под вола теле.
И си някак щастливо огромен
като чудния свят на дете.

Има дни като този , в които
укротяваш мустанга Живот
и макар да се мислиш за Никой,
за вселената ти си Любов!!!

I believe you can fly



Имам няколко чифта криле
и ги пазя навярно за тебе.
Цял живот се оглеждам в небе,
цял живот пренареждам безредия.

Имам толкова много любов,
безпосочна и безадресна,
че отдавна не питам защо,
нито как и къде ме повежда.

Просто тръгвам с главата напред
и я следвам по кози пътеки.
Днес говори с гласа на море,
утре просто я стискам във шепа.

Тя тупти необятна край мен
и ме кара да вярвам, че мога
да превърна и теб във небе...
Може би... Някой ден... Много скоро!