Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 30 май 2009 г.

За хората и Щурците

-Разкажи ми за болката-настоя момчето
-Какво за нея?-попита щурецът
-Е как какво?Искам да знам всичко!Как боли болката във вашия
свят?Как успявате да й се противопоставите?От къде ви идват сили за
музика,когато светът отива по дяволите?Що за непукисти сте щурците?...
-Хиляда въпроса в секунда...Ама че странни същества сте вие
хората...Питаш ме за болката ,но почти няма какво да ти кажа,защото
това е продукт на вашите мозъци...При това, хм...,доста странен
отпадъчен продукт,към когото на всичкото отгоре сте пристрастени до
лудост.
Страдате за щяло и нещяло:от лошото време,до това,че животът си
отива без да му пука за заповедническото ви „Остани или не
отговарям...!”
Ние щурците ,нямаме този проблем с Егото ,защото всъщност нямаме
Его.Не си губим времето да търсим под вола теле,а хващаме първото,което
ни попадне пред очите и го превръщаме в музика.Ако си слушал приказки
за нас ,знаеш - няма щурец,който да не умее да свири.Както между
впрочем-няма човек,който да не умее да прави красиви неща.
Разликата обаче между хората и щурците,е че докато ние се
вслушваме в мелодията на ближния и се опитваме да бъдем хармонични с
нея,то вие хората се надсвирвате едни с други ,но понеже Егото ви иска
неговата музика да се чува най-силно, се получава такава какафония,че
последиците от нея рефлектират върху цялата Вселена...
-Говориш много щури неща.Сигурно защото си Щурец.Не те разбирам!-недоверчиво поклати глава момчето.
-Не ме разбираш,но обичаш да ме слушаш нощно време,нали?!Моят език
е простичък ,не е като твоя,в който една дума означава хиляда неща.Ние,
щурците, даже нямаме нужда от думи,защото разговаряме чрез
музиката.Случвало се е да забравим някоя нота и тогава си измисляме
други начини да стигнем до онези,които обичаме.Например последният път
закачих посланието си за парашутчето на едно глухарче и когато то
стигна до моята любима,от вълнение изпусна семенцето,което
носеше и пред къщата на красивата ми Щурка до година ще има огромно
пухкаво глухарче.Друг път съм закачал мислите си на връхчето на някой
палав слънчев лъч...Те са най-бързите и сигурни вестоносци,но и са
най-крехките.Изключително лесно се чупят,а счупят ли се-угасват и
посланията ни остават неизпратени.Но дори и в такива трудни моменти,ние
,щурците,нямаме време за болката,защото умовете ни са ангажирани с
търсенето на изход от ситуацията...Както казвате ,вие,хората:Който
търси,намира!Всичко,което може да послужи като проводник на любов се
обявява за вълшебен инструмент и се дава назаем на онези щурци,които
поради една или друга причина са забравили нотите си.
От както се помня,всяка вечер нашето щурчовско племе се събира
край светулковия огън и се започва най-красивият симфоничен
концерт,който някога можеш да чуеш...Някои братя свирят на вълшебните
инструменти,които са си наели от Слънцето,други-извличат музика от
тънките сребърни паяжинки на Новолунието,трети-използват задните си
крачета ,като ги търкат едно в друго, и това всъщност е основната
щурчовска мелодия.Такива щурци ги наричаме по-напреднали,защото те
винаги са знаели,че носят музиката в себе си и никога не им се е
налагало да взимат инструменти назаем.
Понякога другите щурци спираме да свирим и се наслаждаваме на
божествената симфония,която създават напредналите.Радваме им се от
сърце и благодарим,че ги има,защото те ни карат да вярваме,че един
ден,след дълъг и упорит труд...,след достатъчно упражнения и положени
усилия,ще върнем взетите назаем инструменти и ще засвирим със
собствената си душа(използвайки задните си крачета).
Сега разбираш ли ,защо в живота на щуреца няма време за болка?Ако
е забравил,че носи музиката в себе си-той посвещава всеки миг на
упражнения,чрез които да си спомни онова,което му е вродено.В
последствие забравя какво е да свири на взет назаем инструмент,но пък
вече свири с групата на напредналите...
Цялото съзнание на щурците е ангажирано с музика...Точно за това ,болката някак не вибрира на нашите честоти...
Тя е като онези странни свирки,които вие ,хората,използвате за да повикате кучетата си...
Чуват я само онези,които имат слух за нея...За съжаление,повечето хора,без да знаете защо,сте пристрастени към този звук.
Предпочитате да си създавате условия,в които да ви боли,вместо да
надникнете в душите си и да положите малко усилия ,за да си спомните
онова ,което ви е заложено да бъдете..
Влюбени сте в „Одата на Радостта”,но винаги,когато Болката ви
повика с глупавата си свирка,зарязвате упражненията и тръгвате по дире
й,като добре дресирани кучета!
Винаги съм се питал,как може да робувате на нещо,което ви убива и
ви прави нещастливи?...Странни птици сте ,вие, хората,да знаеш!
Не разбирате,че болката в същност е отрицание от истинската ви
природа.Умовете ви не са създадени да подтискат и контролират,а да се
развиват и да бъдат такива каквито са...,а именно СЪЗИДАТЕЛНОСТ !
Когато осъзнаете ,че болката носи единствено разруха,може би ще
отвикнете от глупавия навик да търчите винаги щом чуете
свирката...Напълно е възможно,в последствие болката да се пристрасти
към музиката ,която извира от душата ви и точно в този момент,малки ми
приятелю,вие,хората,ще осъзнаете,че всъщност не сте хора...,а щурци...и
то от напредналите...Също като мен !

четвъртък, 28 май 2009 г.



СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ СЪН


Един ден(хиляди години след теб)-
ще се събудя с мисълта за нещо познато.
Слънцето ще блести по ярко от всякога,
а във въздуха ще се носи
тайнстеният аромат на очакване.
И точно когато
през главата ми мине мисълта,
че не е възможно да те помня-
ще чуя стъпките ти...
...Ще позвъниш на вратата...
...и....докато се усетя ...
...ще бъда в ръцете ти-
слаба,...ранима,...твоя...
Сълзите ни ще се смесят както някога,
душите ни ще познаят покоя
...и ще проумеят най-после глупавите ни сърца,
че когато човек веднъж каже:"Обичам те"-
той дава обет, пред който
би коленичила дори смъртта.
...Ах тази сводница-съдбата....
със всичките й умело завоалирани манипулации,
с цялата ирония на верните й кучета-обстоятелствата...
...Как ще ни подреди само...
Един ден...-стиснали здраво ръцете си,
ще минем по червения килим на настоящето
и върейки така-един до друг,рамо до рамо,
ще осъзнаем колко глупави сме били
да играем срещу самите себе си...
...и това ще бъде края на нашата драма...,
защото вече ще знаем,
че има само една вероятност
в тоя невероятен свят,
и това е любовта-
единствената реалност,която си заслужава!!!

понеделник, 25 май 2009 г.

Когато спектакълът свърши....

По стъпките ти диша самотата,
нахлупила небрежно стар каскет.
Животът като сцена от театър
завърта мислите ти в сложен пирует,
за да подготви публиката за финалните фрагменти,
на топка свивайки горките им души.
Последни думи!Тишина.Аплодисменти!
Безмълвно втренчени във голотата ти очи,
които отразяват онзи смисъл
от чийто извор пие тъй нареченият бог...
Сълзите ти остават зад кулисите,
а болката е онзи тежък монолог
безкрайно дълго репетиран в огледалото,
отнел ти толкова безгрижни,светли дни...
Кажи приятелю-какво е да си Цялото,
разпръснато в милиони слънчеви лъчи?
Кажи, какво е да си тук и да те няма,
да знаеш,че си миг,но да блестиш,
да имаш силата след всяка своя драма,
грима да махнеш и костюма да свалиш,
а после оглушал от ръкопляскания
да си наместиш стария каскет,
и много тихичко да се изнижеш от тълпата.
Да бъдеш Никой...-същевременно Човек ???...

събота, 9 май 2009 г.




В пипалата на мълчанието


(
Gentiana & Innocence)

Гасне слънцето.

Заваля изведнъж.
Пипалата в сърцето ти -
студени струи на дъжд.
Моите пръсти...
Ще ми простиш ли, кажи?!
Дали ме обичаш?!
Все едно ...
Излъжи!
Изтрещя гръмотевица,
нещо в мен се разби -
на парченца душата ти,
капки кръв, погледни.

Млъкна времето

Жадна съм -
говори, не мълчи.
Мразя звук от разбито
в моя свят да кънти.
Коленича сама...
Остави! Ще боли.
До парченце събирам ги.
Те са мои... Нали?!
Ще прехапя обидата.
Днес съм дръзка до смърт.
Няма бисер във мидата
на нощта.
Аз съм кърт...
и на сляпо ще тръгна,
ще премина през теб
като дума неписана,

като бомба в пакет,
ще избухна в ръцете ти,
ще изтлея сама,
а след мен не ще искаш
да погледнеш жена.

понеделник, 4 май 2009 г.

Резка върху вратата

Кълна ти се!Наистина опитах
да тъпча в коловозите със слабите.
Душата ми на късчета разбита
се влачеше кървяща по паважите
и раждаше омразата чудовища-
видения ;безумно грозни мисли,
които ми отнемаха спокойствието
обсебвайки съня ми с луди писъци.
Умирах,разчленена от страха си,
от впитите в ума ми остри нокти
на хиляди внушени ми измислици,
на хиляди погубващи въпроси.
Застрелвах се със гняв във слепоочията
а враговете си с презрение линчувах.
Задавях се от ежедневните понятия,
дори изкуствен свят сама си нарисувах,
за да се скрия от безумните си пориви,
от непонятни мании и трескави желания,
така че,вярвай-знам добре какво ти е,
но знам и друго-всеки миг на отчаяние
е всъщност мъничка резка върху вратата
бележеща поредното порастване.
Неведоми са пътищата на душата,
а слабостта е само временно препятствие.


Магия за две
безкрили птици

(Gentiana & Innocence)

Ако разчупя Пълнолунието като пита,

ще седнеш ли със мене на софрата,
търкулната от здрача...? Недопита
кипи по чашите ни блудна светлината.

Гореща кръв по вените се стича
и кипва полудяла.Лумва огън.
В камината отблясъци се скитат,
и се оглеждат във очите ти с тревога.

Там вещиците на мига забъркват биле
в казаните си облачно-ръждиви.
Пристъпвам мълком. Писва нощно пиле.
Сипи догоре... Даже да убива...

Сам пий до дъно.Капка не оставяй.
До всяка клетка този огън нека стигне.
Каквото има да се случва-то ще стане.
Вулканът е вулкан ,за да изригне.

А нашите неказани въпроси
увисват като прилепи надолу
от сивото небе. На пръсти, боса
аз идвам и днес няма да те моля.

Ще бъда с теб и вътре в теб
до края.И името ти като мантра ще изричам
в най- древния от всички ритуали-
наречен някога от някого:Обичане!


Танго на раздяла

(Gentiana & Innocence)

Една напред и сто и две назад
в игра ,която следвам безразлично.
Разбрах - не е за мене твоят свят.
Така че Чао и без излишна драматичност.

Тангото е изпълнено със страст,
но стъпките обърках му отдавна.
Назад ... Напред... Не беше в моя власт
да следвам ритъма.За мен бе твърде бавно.

Обичам те,но изоставаш и боли,
а аз летя със скоростта на светлината
и искам всичко,тук ,сега!Уви!
На теб ти се подгъват май краката.

Разбра - не е поредната игра,
в която можеш да запалиш и да бягаш.
Тук сам гориш и не е на шега,
че всяка нощ в прегръдките ми лягаш.

И не е ден до пладне любовта,
а е обет за цял живот,та и след него.
Танцуваш ти,но някак на шега,
а за сърцето ми това не е полезно.

И не танго, а Танца на Смъртта
приготвих ти. Такава съм. Това е.
Бледнееш, виждам?! Ето там врата...
Не можеш да танцуваш и го знаеш.

петък, 1 май 2009 г.

Забрави ме

На Вики с обич:

Нервите ти-корабни въжета,
опънати от бурното море
на моята любов.Сърце ,което
изплаква в носталгичен послеслов
маниакалната си страст към самотата,
страха от сблъсъка със нечия душа....
...Обречена съм да преследвам свободата
но без ръката на любим.Съвсем сама
през ада си измислен да премина-
да се откъртят всички стари грехове,
които дяволски тежат ,макар и в миналото;
да съм безименна за теб и без лице,
защото болката обикновено има име
и устни ,и погубващи ръце,
а аз не искам да съм болка.
Забрави ме!
Дано забравата покой ти донесе!