Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 22 март 2013 г.

Мечтая за...


Къс черна земя и здрава мотика,
и колкото се може по-малко хора.
Не искам цял живот да се надвиквам
с гласове всякакви, а да не чувам своя.
В ума ми е пълно с незасяти истини,
и с вяра безкористна -първокачествен разсад.
Мечтите ми пеят в градини от ириси.
Садят ми време. Да го ожъна чакат.
Трябвам си. Трябвам си. Като водата -
да напоя с обич плодотворната почва,
да разцъфти нежно-щастлива земята
преди да ме вземе в прегръдка безсрочна.

сряда, 20 март 2013 г.

Диамант и стъкло



Моите небета са чупливи.
Ако ги докоснеш ще изчезнат.
Питам се какво ми дава сили
да потропвам с токчета над бездна.

С някаква мръснишка непорочност
бавно разсъбличам същността си.
Без да искам и съвсем нарочно
гола се разхождам пред ума ти.

Дръзка е дори свенливостта ми-
драска нежно с нокътче сърцето,
търси най-двусмислените думи,
за да те направи на парчета.

После ми убиват във окото
няколко прашинки въглеродни.
Ти си диамантът. Аз - стъклото.
Ако ме целунеш сме свободни!

събота, 2 март 2013 г.

Шедьовър



Челен сблъсък на погледи-
катастрофа в пространството,
а след нея разголване
и безпаметно странстване
в същността на първичното
и на общочовешкото...
Ненапудрени истини
се усмихват божествено.
Не намирам причини
за бягство от себе си,
ала имам хиляда
да остана в ръцете ти,
да изпия до дъно
греховете на смъртните
и с невинно сърце
да се влея във утрото.
Прекроени вселени
с нецелунати залези
ми изпращат луни,
за да бъдат разказани.
Нямам време за миг
да се чувствам изгубена,
ала вечности имам
да съм влюбено влюбена
и да пиша живота си
многоцветно и чувствено
без кичозни мечти,
без превзета изкуственост.
С простота на поет
и ръка на художник,
ще гравирам в душата ти:
"Любовта е възможна!"