Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 25 май 2010 г.

Всичко е в теб

На дъното,сред студ и самота,
сред ужаса от злото във живота,
последната надежда не умря,
а тихо се вторачи във душата ти.
Последва много дълъг монолог
и много тежки битки с разни мелници,
но Дон Кихот остана Дон Кихот,
а дните - златен шанс,не просто делници...,
защото всичко дето търсиш е във теб,
защото всяка твоя крачка е награда
и всеки дъх е като полет във небе,
небе,в което свободата се протяга,
за да прегърне този слънчев, ведър свят,
да ти покаже обич, за която си достоен
и не е нужно да си луд или поет,
за да живееш с радостта от своя полет!

петък, 21 май 2010 г.

Една стъпка от теб

Исках да ти помогна,
обаче обърках думите с целувки
и взе да става накак сложно.
...Когато те видя ме побиват тръпки.
Краката ми се наливат с олово
и е толкова трудно да не те прегърна.
Още миг.Още една стъпка
ме делят от бездната на самотата
или от уюта на твоите обятия.
Казват,че истинските неща са прости:
Защо тогава превръщаме любовта
в Разпятие?

събота, 8 май 2010 г.

Недосегаема


Вдъхновено от " Джонатан Ливингстън Чайката "

Ако плясъкът на крилете ми
те стряска,
а щастието в погледа ми
те кара да стискаш очи
и заключил душа
зад мислите си прокажени
тайно на земята
се опитваш да ме свалиш-
губиш си времето
непознати приятелю.
Свободата е най-безвредният опиат!
Най-могъщото заклинание
разбиващо тъмнината ми.
Да се откажа от нея?
Не и аз. Няма как!



вторник, 4 май 2010 г.

Големият избор

Не знам каква е ролята ми в цирка?!

Поисках да попитам,но се спрях.

Там някъде сред стогодишни мисли

червеният ми нос събира прах.

Днес шутовете просто са излишни,

а истините са в реалити формат.

На кой му трябват някакви си стихове

с поуката заложена у тях?!

Натискаш копчето и шоуто започва.

Тук всеки може да е клоун или крал.

Тук цели часове се разсъждава

кой колко бил изпушил и изял.

А някъде „човек” се гаври с куче,

друг прави виртуален секс ` с дете,

на трети му омръзнало от всичко

и стреля докато гневът му спре.

Не знам каква е ролята ми в цирка?!

Да ръкопляскам по команда?Да мълча?

Да се преструвам на доволна и щастлива,

докато някой ден осъмна без душа

и друг направи онзи избор вместо мене.

Ще бъда средностатистическа овца

във стадо от зомбирани лумпени...

Каква прекрасна перспектива,Господа!!!

Гостенин

Не очаквах да дойдеш и днес,
ала щом си решил-добър вечер.
Не мълчи на вратата ми.Влез.
Явно идваш от много далече.

Този път на какво си сърдит?
Или просто си тъжен без повод!
Да не би пък да тръпнеш щастлив?
Разкажи ми.Ти знаеш,че мога

да те слушам без упрек и гняв,
без да крия в очите си присмех.
Не е срамно ,че плаче в теб страх,
нито тайно,че някой обичаш.

Разкажи ми! Изтрий този грим.
Изгони всяко мое съмнение.
Нека пак се открия във теб-
мой едничък стих.Мое спасение!

Пролетно слънце

Валиш водопадно,

мое пролетно слънце,

от полите на Витоша

до Родопския край.

По килим от кокичета

се разхождат мечтите ми

придружени от вятъра-

онзи весел лентяй.

Минзухари надничат

от очите на птиците.

Във цвета на овошките

се заражда живот.

Пролетта ме обсебва

с аромат на обичане

а светът ми възкръсва

преоткрил своя Бог.

Ще докосна лъчите ти,

мое пролетно слънце,

за да блесне онази,

непозната искра,

от която се раждат

най-красивите истини.

Нека бъде Любов,

Красота,Светлина!