Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 25 юни 2009 г.



Не заспивай когато убиваш звезди

(Gentiana & Innocence)

Тази сякаш пияна луна
по небето над нас криволичи.
Няма смисъл да казваш това ...
Аз го знам. Знам , че ти ме обичаш

И макар да мълчим в полумрак,
зад стени от премръзнали думи,
знам ,че мислиш за мен .Виждам как
пеперуди рисуваш в съня ми

Те са живи, а аз май не съм
или просто се чувствам различно,
щом дланта ти докосна (насън)
и сърцето ми спира, обични.

Нямам сили да тръгна към теб,
а и пътят, не е път към Рая,
но навярно след някой друг век
ще си кажа,че все ми е тая

и продала на дявол душа
да държи те на метри от мене
ще се скрия във ада . Сама.
А пък теб нека Бог да те вземе.

Ех, дано изтрезнее нощта
от сълзите на двама глупаци
дето с думи убиха звезда
и я погребаха при любовта си!!!

сряда, 24 юни 2009 г.

Ефектът на доминото

Нищо не сковава така сетивата,
както писък откъснат
от нечия застреляна душа...
Мълчиш и се опитваш
да не поглеждаш нататък,
но болката-тънка кървава струйка,
се плъзва зловещо по изгорялата земя
и мирно застава пред крата ти.
Проклятие или сила е
умението да плачеш с чужди сълзи?
А може би е знак свише,
пратен да ти припомни,
че всички сме едно...,
че падне ли един,
повлича всички...
Няма да избягаш,
докато не преодолееш
гравитацията на привързаността...,
и докато не се научиш
да прощаваш...
Най-вече на себе си!!!

понеделник, 22 юни 2009 г.

Създадена от теб (Gentiana & Innocence)


Говорех си със облаците днес,

а те ми подариха нежна роза

във знак на обич.Казах им за теб...

И за това,че те обичам страшно много..

Но вятърът листата и обра,

повяхнаха и ароматът чезне.

Ревнуваше ли? Ех, защо така!

Душичката на вятъра е бездна.

Чернее ала мен не ме е страх,

крилете ми са силни,ще успея

да прелетя за миг до твоя слънчев свят

където думите ти вместо слънце греят

и като макове са устните ти рано,

когато ме целуваш призори

и призрачни клавиши на пиано

създават музика. А мен създаваш - ти.

Не отново

Носталгията-дявол да я вземе-

забива пак отровнитне стрели
на миналото.Капки кръв по мене
засъхват, а отровата гори
и капят листопадно жълти спомени,
илюзии възкръсват от пръстта.
Врата към бездната си ти-полуотворена,
но няма връщане назад.Нали така?!
Защото те докосвах-не болеше,
боляха хилядите смачкани листа
изпълнени с нестихващи копнежи
за глътка нежност.Но в душата ти-скала
на хиляди парчета се разбивах
и вместо дъжд,валеше черен прах.
Реша ли да живея-ти умираш,
а как не искам да те губя.Не.. не пак!!!

вторник, 16 юни 2009 г.


Преди края


Затварям си очите
и се вслушвам
на юни в романтичния акорд.
Обича ми се -
ей така,без думи...
Не с филмовата -
с ` земната любов
душата ми желае
да се сблъска,
в прегръдка нечия
да се препъне и стопи,
а после цялата от обич
да се пръсне,
преди смъртта,
свещта ми с хлад
да угаси...


неделя, 14 юни 2009 г.

...егоцентрично за дъжда... :)

В дни като днешния ми се иска да зарея поглед в тишината навън и да се слея с пречистващите капки на дъжда.На колко хора в това откачено време ,им се случва да вали спокойствие в душите им?
Обръщам поглед назад,когато бурята от емоции бе сринала света ми до основи...Всъщност май и основите бе успяла да разруши и трябваше всичко да се гради наново.Старите знания не ми вършеха работа.Силите, които си мислех,че съм овладяла бяха изчезнали в придошлата река от събития,а пословичният ми оптимизъм лежеше два метра под земята,делейки общ ковчег с баща ми и посветените му(тайно), двайсет и две години от живота ми. Много шибан сценарий!Сама определях ролята си.Имах възможност да избирам и сюжета,но финалните сцени бяха привилегия на друг по-висш режисьор.
Боже, как го мразех тогава!Как гадно и несправедливо изигра очакванията и надеждите ми.Дълбоко в себе си осъзнавах,че всичко ,което се случва, е последователност от решенията,които повечето герои в житейската ми история бяха взели някога.Нищо не ставаше ей така, за разнообразие.Обаче болеше,мамка му!Зверски болеше!
Филмите по телевизията почти никога не свършват така.Все се намира един трисекунден кадър ,в който да се реши положителният изход от драматичната ситуация.
В реалния живот обаче,рядко се случват „чудеса”.Може би, защото хората са обезверени и уморени от самите себе си, и не допускат мисълта,че заслужават да изживеят нещо хубаво.
Точно за това си мислех,че тогава съм погребала не само илюзиите,но и себе си.
Пустият ми идеализъм обаче е на друго мнение.След близо пет години го виждам в огледалото все същия-див и непоколебим до глупост.
Дъждът го радва и вдъхновява,въпреки,че и тогава валеше...Спомням си първия път,когато кракът ми стъпи в онзи град на сенки...Бях решена на всяка цена да си разчистя сметките с миналото и единственият спътник,с когото можех да споделям плановете си –беше дъждът.Помня и последният път,когато „миналото ” ми лежеше бездиханно,а в бездната,която тогава представляваше душата ми,валяха сълзи смесени със същия този майски дъжд,който днес ми носи такава наслада и облекчение ...И ми става едно тихо и радостно,защото осъзнавам,че животът не се е отказал от мен.Усещането за смърт е било просто някаква временна илюзия,породена от болката и отхвърлянето на случващото се.Но сега!Сега душата ми пак си е бездна,но някак пълна със собствената си празнота.Празнота,в която се раждат стихове за да умрат съмнения и страхове.Празнота,която прегръща болката и рисува с нея цветовете на една необикновена дъга споила с красотата си моето Вчера и Днес.
В дни като днешния,осъзнавам,че дъждът е благословия ,а аз съм един рядко щастлив човек,защото не ме е страх,че спомените ми ще се размият и ще спре да ме боли.Всеки сам решава как да оползотвори времето си на тази земя-в страдане или в обичане.След кратък диалог с дъжда осъзнах,че в страдането не ме бива.
Заслужавам толкова любов,колкото мога да понеса...и мисля да си я взема!!!

сряда, 10 юни 2009 г.

ПРЕДАЙ НАТАТЪК ИЛИ НЕКА ПРОДЪЛЖАТ ДА ВАЛЯТ ИЗНЕНАДИ...

Да си призная честно,не съм очаквала да попадна в подобна щафета,защото съм "блогер" сравнително от скоро,а и знам ли...не обичам светлините на прожекторите...
Обаче ИЗНЕНАДАТА на Ружена разби всичките ми предрасъдъци и съображения.


Благодаря ти Ружена,за оценката и вниманието...За милите и нахъсващи думи от които има нужда всеки човек(било то поет или най-обикновен средностатистически "хор" :) )...Много прегръдки и усмивки за теб и за да не спирам тази прекрасна инициатива,продължавам с трудната част...Ух,чакат ме седем обиколки около център,който прилича на ядро на хаоса...
Ами като начало:

1. Не съм толкова силна,колкото изглеждам,но просто полагам усилия за да не бъда и от слабите...Незнам "до къде?" и "до кога?"...,но каквото и да се случи с живота ми...-поне се опитах да го направя по-добър...Ако трябва да преведа на разбираем език-чисто егоцентрично,най-важното нещо за мен е душевното ми равновесие.Обичам да съм наясно със себе си-да знам какво искам,защо го искам ,и че дори да го "загубя" след като "ми се даде"...не съм предала себе си,желанията и решенията си.

2.Влюбена съм в хората!!!Точно за това ми е трудно да обясня позицията си по отношение на любовта...Виждам я навсякъде...Искам да я изживея и в библейската и форма,но като цяло,не ми липсва,защото е вътре в мен и винаги намира начин да ми го напомни...Любовта е свободният ми полет в този ненормален свят...

3.Най-новият ми прякор е Личнодрамова-защото непрекъснато говоря за сестрите си и "страдам" горчиво ако по една или друга причина сме се разминали :)))
П.П. Течи ми го измисли и я обичам-тя е истински приятел!!!

4.Имам си депресарските моменти...И да си призная,слизала съм много надълбоко в пропастите на душата ми....но съм светлолюбиво и просто мястото ми не е там...

5.Обожавам да разбивам представите,които хората са си изградили за мен...Но най-много обичам да преобръщам собствените си представи за това "Коя съм?".

6.Пътуванията са ми жизнено необходими...Ако мога всеки ден да съм на различно място хич няма да се оплаквам...

7.И след всички глупости,които изписах ще завърша с нещо от преди четиринайсет години:


Красиво е да си добър

Ах колко леко му е на сърцето

Така животът става ведър

Естествен и огрян от слънцето

Рисуваш своите мечти

И искаш те да се изпълнят

Но много тежко е ,нали

Ако рисунката се скъса...


П.П. След последния път, когато рисунката се скъса,нямам нищо общо с онази,която бях...Нямам намерение да лепя парчетата...Нито имам време за това...Искам да изживея каквото си е за мен и да опиша онова,което е за другите...
"Не ме е страх,че ще си тръгна като Никоя",когато знам не "Коя съм",а "Какво съм"...-

Всичко,което другите не са ... и нищо по-различно от тях...Шепа прах!

Предавам щафетата на следващите седем човека.В старанието си да не правя повторения изпускам три-четири важни за мен имена,но така разбирам играта ...Та стига обяснения, както се казва в едно предаване:
Нека разберем имената на седмината "спринтьори"...СЕГА:

1.Gentiana
-защото я обичам и цялата е поезия


2.Chinaware
-невероятни стихове,а и сме от един град(май :))


3.Ela Hikari - близка ми е...


4.Aquawoman -интересна е и с прекрасно чувство за хумор


5.liviq
- толкова нежни стихове...


6.Владимир - увлекателна мисъл


7.the heart of the fire - страхотни стихове




вторник, 2 юни 2009 г.

Не искам да знам

Има някаква магия
в това,да пишеш стихове
на приглушената светлина
от нощната си лампа,
когато половината свят
сънува безпаметно,
а другата половина
(която хич не е малко),
го е ударила на самосъжаление!!!
Господи,понякога сме толкова жалки!
Сякаш смъртта
ще подмине някого от нас,
та ни остава време и за глупости...
Не искам да знам "Колко?"...
Моля се само
да усещам магията
с цялото си същество,
защото безпаметният сън
не ми е в природата,
а самосъжалението
не води до нищо добро!
Искам си стиховете,
тетрадките и цветните химикали,
и да съм здрава-
другото са бели кахъри...