Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 28 декември 2011 г.

Откакто те обичам



Ревнувам самотата си от теб.
Очите си от твоите ревнувам.
Сърцето ми и то не е сърце,
откакто го разкъсвам с празнодумия.
И жаждата по устните лепи-
не я напиват мислите солени.
Ревнувам всяка буква в този стих,
защото е написана от тебе.
Ревнувам слабостта си и смеха,
и болката, и липсата ревнувам,
а някога твърдях, че любовта
е хапчето с което се лекувам.
Ревнувам се от себе си дори...
Такава... лековерна романтичка.
Представа нямам кой си всъщност ти,
но даже ревността ми те обича.

понеделник, 12 декември 2011 г.

ПОКЛОН




в памет на Велко Кънев



Когато любовта говори,
смъртта безсилно свежда поглед.
Човек с размерите на вечност,
не би могъл да бъде спомен.

Живот отдаден на таланта-
не свършва кротко във земята,
а осветява с мощен пламък
безсмъртието на душата.

Следите му не избледняват!
Усмивката му не изчезва!
Раздаденото го превръща
в пътеводител и надежда!...

Но ако все пак ви разплаче
смъртта му с тежката си роля-
оставил ви е смях в наследство.
Посмейте се със него хора!...

събота, 3 декември 2011 г.

Размисли за щастието



Всъщност колко мой трябва да бъдеш,
за да се чувствам щастлива?
Ако е светло в погледа ти,
... ако се смееш силно,
ако посрещаш грижите
с лекота и вяра
без да губиш куража си,
без да се нараняваш.
Ако не се нуждаеш
от рамото за да поплачеш,
а ме докосваш просто,
за да почувстваш някой
аз ще съм пълна с тебе
без да те притежавам.
Ти ще намериш себе си.
Щастие ето това е!