Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 18 февруари 2012 г.

...




Не можеш да ми вземеш стиховете...,
нито аз мога да се отрека
от онова, което ги е написало...
Така че, приятелче... Оставаш!
През мъглата от съмнения
и колебанията на непостоянството...
През подвижните пясъци на Егото
и фалшивите НЕ -та на разума...
Минавайки на ден по милиарди пъти,
разстоянието между мен и теб,
отново заспивам с извода,
че Животът, който сърцето пише
няма нищо общо с реалността...
Много по-хубав е от нея...
И съвсем достъпен...
Стига да поискаме!!!
А аз искам...
И мога!!!

сряда, 15 февруари 2012 г.

Задкулисно




Не е нужно да правиш нищо.
Аз отдавна съм се отказала
да чета йероглифите на въздишките
или да чувам недоизказаното.
Нямам нужда от доказателства,
нито от думи излишни...
Сърцето е като камбана-
и мъртъв вдига. Излишно е
да си говорим глупости-
кой кого, как е подвел...
Кой кого, уж случайно, излъгал е.
Любовта не е смъртен дуел,
в любовта няма време за лутане...
Не е нужно да падат звезди,
да умират планети и залези.
Любовта не понася сълзи.
Любовта не изрича: „Мразя те”!
Тя еТУК и СЕГА! Не е сън!
Не е спомен от болка и нямане.
Тя е дъх... и усмивка..., и звук...,
и така ми напомня на раждане...

неделя, 5 февруари 2012 г.

Любов = Живот



Какво са сто псевдо-любови, пред една истинска?
Онази, която ме отучва от навика,
да си измислям небивалици,
и не угоява , и без това,
наследствено обремененото ми его.
Стръмен е пътят към тази любов
и няма указателни табели.
Само една гола интуиция
води слепите очи на разума,
а единствената романтика
е хлябът разчупен на две
вечер край огъня.
Тя е строга и неподкупна,
няма време за мръсни игри
и сделки с дявола.
Мислите, които я вълнуват са:
как да остане в сърцето на другия
без да изгуби себе си;
как да се съхрани цяла
когато другата и половина
се разхожда извън тялото...;
как да не забравя,
че има само настоящия миг,
че устните, които целува днес-
утре може да са студени,
ръката, която стиска - да я няма,
очите, в които се оглежда- да са празни...
Искам любов, след която да няма живот,
а не някакви псевдо-драми,
които те държат повече мъртъв,
отколкото жив и уж след тях оцеляваш...,
за да разбереш, че всичко...
е било самоизмама!!!

сряда, 1 февруари 2012 г.

ЗАЩО СИ ТРЪГВА ЛЮБОВТА



...защото сценарият не струва
или актьорите са слаби...
И има прекалено много думи,
и адски много запетаи,
и паузите са огромни-
достатъчно , за да изстинат,
ах, кой нещастник ги излъга,
че любовта се режисира.
Не са бездарници,
но дразнят с аналитичния си разум.
Измислят си, че всичко знаят.
Не помнят от какво се пазят.
Забравят своята спонтанност
и търсят евтините роли.
Представят си, че са щастливи-
не виждат смисъл да говорят.
Очакват не каквото дават.
Забравят колко им остава
и все не им достига смелост,
и пак моментът отминава...
(или мастилото им свършва
преди да донапишат края).
Каква нелепа страст към Ада,
когато стискаш ключ за Рая...