Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 31 октомври 2009 г.

На сбогуване

Върви по пътя си странниче!
Върви и престани да се разбиваш
в едни и същи стени!
Остави знанието за знаещите.....,
зидането за зидарите.....,
присъдите за палача...
Намери си по-интересно занимание
от това да броиш
стъпките си към смъртта!
И си спомни...
Спомни си какво е да те разплачат
онези малки неща,
които превръщат деня във вълшебство,
а вълшебството в реалност!
Научи се да пренасяш мечтите си
по хълмовете на преходността
без да мъкнеш и миналото със теб...
Върви си по пътя странниче,
но не забравяй-
ръката на свободата
трябва да стиска твойта ръка....
и дано този път имаш късмет!!!

вторник, 27 октомври 2009 г.

Искам обич....до баналност


Днес просто се отказвам да разбирам

предпоставките за всяка нова драма,

с която утрото зловещо парадира

и ме ограбва откъм смисъл или вяра.

Светът си е такъв какъвто е.

От хората,освен добри палачи

почти не става друго.Даже псе

по-искрено от нас ще се разплаче,

когато острият трион на някой звяр

пререже с бяс дървото на живота

и вместо кръв прокапе тишина

във две очи по-сиви и от локви.

Душите ни са пусти като храм,

във който мислите ни-шайка главорези,

плячкосват щастието от горящия олтар,

за да разпънат после и последната надежда

на кръста-Его.За какво?...Защо да знам?

Какъв е смисълът да тъпча в този делник,

дрогиран с болка,омерзен,от гняв пиян-

един забравен и от Бога ,ням безделник,

чиято лудост дращи с нокти по ръба

разделящ моя свят от извратената реалност?

Аз нямам място в този театър на смъртта.

Днес искам обич...просто обич...-...до баналност!!!

неделя, 25 октомври 2009 г.

Искам още есени с теб


Тихо е.В сърцето ми е есен.
Часът е шест и пет.Навън ръми.
От мислите ми си изплитам дреха
и те загръщам с нея-топла е,нали?!
Докосвам те през ледена реалност,
разбивам всички глупави стени
с които се ограждаш.Ставам пламък
и нежно си играя в две очи,
чиято мекота опиянява-
светът зад тях е топъл като ден,
във който лятото усмихнато се ражда
и си говори за обичане със мен.
Поемам въздух и съм истински щастлива,
понеже твоя поглед днес е някак мой.
Навън е есен – тиха и красива.
Постой в прегръдката ми.Моля те, постой.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Отвъд болката

Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му
се сбръчкаха от сивото на дните...
Настъпи хаос - красотата стана грозна,
а грозното-тотем на нищетата.
Опиянен от дневната си доза болка,
човекът изкрещя и дръпна спусъка....
Животът тихичко се свлече във краката му,
огледа се във празния му поглед,
издиша два пъти и вече не помръдна.

...А някъде се раждаше усмивка.
Изплака тишината...И се съмна.

събота, 10 октомври 2009 г.

Моят начин


Не се научих да завързвам ветрове.
Когато ги улавях-те тъжаха.
В сърцата им живееха коне
орисани да гонят свободата.

Научих се, да те обичам отдалеч,
да си играя нежно с кичур от косата ти.
Да бъда полъх, без дори да разбереш,
а вечер тихо да заспивам във душата ти.


Но често съм нетрайна- просто миг.
Минавам през деня ти като хала.
Опиташ ли се да ме задържиш
ще се превърна във тъга за да остана,

а ако бъда тъжна-няма да съм аз
и ти ще се почувстваш сам,измамен...
Не зная как да бъда част от твоя свят.
Аз мога само да обичам ураганно!

Пази си душата


Разочарова ли се?
Нищо!Ще ти мине
като на куче -
само мъничко потрай!
Лекува опитът.
Е,белези ще има...
Юнак без рани не минава -
то се знае.
Кама в гърба,
шамари през лицето,
подложен крак
от уж - приятел...
Знам - боли!!!
Но ти си силен!
Ще зашиеш сам сърцето
и от където спря,
от там ще продължиш.
Сам! Без илюзии,
че хищните им зъби
оставят най-дълбоките следи.
Една душа си имаш.
Твоя е! Пази я!
Изгубиш ли я -
само себе си вини!!

сряда, 7 октомври 2009 г.

Пеперудено настроение



По брега на душата ми
се разхожда жена,
а в косите й с мирис на есен,
пърхат рой пеперуди
с разноцветни крила.
Вятър шепне прочувствена песен.
Капят мисли танцувайки
над заспала дъга.
Стара тръпка ума ми премрежва.
Любовта ме поглежда
през очи на сърна
и е толкова...,толкова нежна.
Нямам нужда от нищо.
Днес съм просто жена
уловена от миг съвършенство.
Във косите ми пърхат
разноцветни крила.
А животът ми???
Той е ВЪЛШЕБСТВО!!!

Огризки от Нищото

Затвори вратата

и не се връщай там.

Каквито и дяволи

да те прихванат-

миналото е катакомба

под изпепелен

от годините храм,

пълно е с мъртъвци

и с останки

от недоядено

щастие -

каквото и

да представлява то,

колкото и

лековерници

да е затрило.

Не се връщай повече!

Било каквото било

(ако въобще някога го е имало)...

вторник, 6 октомври 2009 г.

Не питай тишината

Мълчи ми се,но не като на теб
и не защото се отказвам да разбирам.
Изгубеното е назад,а аз напред.
Не търся смисъл-той самичък ме намира.


Не искам да съм белег от лъжа
или очакване заключено в килия.
Сънувам и наяве свобода.
Завързана, съвсем не съм щастлива.


Мълчи ми се.Мечтая тишина,
в която да разтворя същността си
без страхове от загуби,вина и самота.
Вселена сляла с вятъра дъха си.


Мълчи ми се.Не искам да боли.
Хвърчило е душата ми.Полита!
Не ме е имало в живота ти почти,
а ще ме има ли?Мълчи!Недей ме пита!

неделя, 4 октомври 2009 г.

Да докоснеш космоса

посветено


Една ръка -там някъде,във нищото

прокарва нежно пръсти по душата ти.

Красиво е .Напомня на затишие

след дълго изморително очакване.

Мълчание облечено във музика

разбива разстояния .Докосване.

И този дъжд целуващ те по бузата...

Прилича на...почти на омагьосване.

Видения танцуват пред очите ти-

в дъжда прелитат златни пеперуди.

Пианото разказва за мечтите ти,

а ти си някак стреснато-учуден

защото зад стените на душата си

откриваш ,че все още има смисъл

да вярваш,да желаеш светлината ти

във нечие сърце да се разплисне.

Разхождат ноти мисли по клавишите,

слънца изгряват и залязват между другото.

Но ти си тук,превърнал всички истини

в мелодия целуната от утрото.