Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 24 януари 2011 г.

Тайно



Всичко е толкова просто,

като усмивка и поглед,
като преплетени пръсти,
тайно от другите хора.
Всичко е толкова лесно,
стига да слушаш сърцето,
стига да вярваш, че някой
тайно за теб точно свети.
Всичко е толкова нежно,
толкова чисто и бяло
като очакващи устни
набързо целунати... Тайно.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Град на сътворените неща

„ ...Има една приказка, която прочетох за пръв път преди много, много години и която никога не забравих. Тя разказва за едно малко момче, което се качило по дъгата; и на края й, недалеч зад облаците, видяло един чуден град. Къщите му били златни, улиците му - покрити със сребро, а светлината, която греела отгоре му, била като тази, която лежи над още спящия земен свят рано призори. В този град имало толкова красиви дворци, че само като ги погледнел, човек чувствал удовлетворени всичките си желания; и толкова съвършени храмове, че тези, които веднъж коленичели в тях, били очиствани от всички грехове. Мъжете, които живеели в този чуден град, били велики и добри, а жените били по-красиви от тези в сънищата на юношите. Името на града било

„ Град на нещата, които хората са смятали да направят”.

Джеръм К. Джеръм - "Как не написах роман"



Ако една десета от красивите неща,
които се разхождат във ума ни
осъществим...;
ако не мразим радостта;
ако не крием погледите си
зад тъмни очила
и си повярваме,
че можем да летим,
дори на плешките
да нямаме крила,
тогава несъмнено ще узнаем,
че всички форми,
под които търсим Рая
са всъщност
някаква десета от света,

наречен " Град на сътворените неща"...

сряда, 12 януари 2011 г.

Състояние.....

Сива мъгла. Сиви хора. Сиви очи. Сив свят.
Сиво. Сиво . Сиво...
До побъркване.
А от вътре ми е толкова цветно. Приличам на цигански катун... Всичките цветове на дъгата съм събрала в себе си, че и от горе! Смея се през сълзи и окичвам всичките си провали с лаврови венци... Уча се да си прощавам!
Мамо... ако знаеш, колко шарении съм побрала в себе си, ако само знаеш, колко щастие е схрускало сърцето ми, въпреки болката..., въпреки обстоятелствата..., въпреки теб!!!
Искам да съм мелодия... Искам да се отчупвам от скалистото сърце на влюбен мъж и да потъвам в бурната вълнообразна песен на обичаща жена... Искам да съм в душите на онези, които са ме направили щастлива- искам да съм в светлината на слънцето, в устремения полъх на орловите криле, в неизбежността на ураганните ветрове... Искам...толкова малко! И толкова много!
Искам, когато успехът оближе страните на някой, когото обичам- той да си спомни за мен!
Искам, когато Тъгата стане прекалено лепкава, да бъда сълзата, която отлепя болката и кара душата, която страда, да почувства свободния си полет...
Искам да съм Живот!
Искам да съм Любов!
Искам да съм себе си!
И е толкова лесно,
толкова хубаво...,
толкова истинско...!

неделя, 9 януари 2011 г.

Зад ъгъла

Зад ъгъла на суетата
където си безумно сам,
където никой не те чака,
а времето е хулиган,
който цинично те замерва
с провалите ти от преди...
Зад ъгъла на съвестта ти,
където в купища лъжи
мечтите ти се задушават
и примирено вият гръб
пред свръх практичния ти разум,
а ти си някакъв продукт
с почти изтекъл срок на годност...
Зад ъгъла на твоя свят,
една нещастница протяга
съсухрената си ръка
и моли не пари , а обич;
не къшей хляб, а две сълзи.
Една нещастница те моли
от себе си да я спасиш,
но даже мъртва от очакване,
съзре ли те - ще се засмее...
Там - в ъгълчето на окото ти
душата ти ще оживее!

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Катеринска мълчина

Мога да направя толкова много неща, а стоя и наблюдавам отстрани... Имам всичкото време на света за мислене, а нищо, което да си заслужава не оставя следи по листа. Явно е момент за нищонеправене, но не от онези, които се прилагат по 10-15 мин на ден и действат антистресово... Някакво свещено мълчание е обсебило сетивата ми и знам, че когато си тръгне след него ще остане тръпчивият аромат на взети решения. Едва ли ще имам време да съжалявам за направения избор...
Да забравиш себе си, понякога означава да започнеш отначало.
Да отрежеш сам, до дъно ноктите си, които отчаяно са се впили в някоя илюзия, е колкото болезнено, толкова и велико като усещане. Чувствам свободата, която гали лицето ми. Нямам амбиции и визуални цели. Изпитвам неописуема наслада от вдишването и издишването... Толкова банално... и толкова истинско! Жива съм или може би не аз, а животът в мен... Просто съм добър проводник, защото не оказвам съпротива. Приемам го какъвто е. Виждам хората каквито са . Не се съдя, не се самозабравям, не се... всъщност толкова ме няма, че чак се чувствам щастлива. Дали не открих разковничето на щастието?
Ако искаш да бъдеш щастлив просто изчезни! Изчезни от този който си и който си свикнал да бъдеш...
Изчезни ... за да бъдеш всичко дори когато си Никой :)!!!

понеделник, 3 януари 2011 г.

До другия празник

Ще хапнем. Ще пийнем.
Наздраве ще вдигнем
и ще се молим за ново начало.
Какво че в душите си
пак сме си същите-
нещастно-пасивни,
с надежди измамени.
Гладът да заситим
от вино замаяни.
До ранни зори
да изпращаме старото,
а после- капаците,
талигата с ядове
и кой от къде е-
до другия празник.
А как ми се иска
в очи на щастливци
да се оглеждам целогодишно.
Не само по празници
да срещам човеци.
Не само по празници
да се обичаме.
Ще хапна. Ще пийна.
Наздраве ще вдигна
и ще се моля за ново начало,
какво че светът
утре щом изтрезнее
ще псува живота си...
...до другия празник!


31.12.2010