Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 25 април 2013 г.

Как се пише песен



Сънувам джаз. Нощта е черно-бяла.
Тактувам си неволно със ръка.
Сърцето ми смутено разпознава
началния акорд на песента.
Прегръща ме отчаяно пиано.
Целува ме разнежен саксофон.
Страстта избухва в соло на китара.
Попивам жадно всеки следващ тон,
а после се разголвам в редовете
с такава съвършена лекота,
че става светло...Много, много светло.
Това го може само любовта!

Епилог



Усещаш ли как леко те докосват
прозрачните воали на тъгата ми?
Разкъсват ги мълчания среднощни
и ехото от думи-отпечатъци.
Не бива да се губим окончателно.
Не всяка среща свършва със раздяла.
Познавам много влюбени приятелства,
които неизбежно оцеляват...
Защото са покълнали от нищото.
Пребродили са няколко галактики.
Ръка в ръка, душа в душа са тичали
по цветните поля на необятното...
Защото са се търсили уверено
и в хиляди животи са успявали...
Загубим ли се с тебе преднамерено,
навярно никога не сме се заслужавали!

понеделник, 22 април 2013 г.

Великденско почистване



Събуждам се. Облаци.
Денят се прозява.
Наглед нищо ново
не обещава.
Светът все така
инфантилно си спори,
изгубил представа
къде и защо е.
Изпивам си чая.
Преглъщам съня си.
Не ми се говори.
Притихвам в ума си.
И ето, че нещо
внезапно изгрява-
прилича на слънце,
но всъщност е вяра.
Целува гнева ми,
прегръща тъгата.
Изчиства от Его
цвета на душата.
Отмива с търпение
всички заблуди.
Превръща сълзите ми
в изумруди.
Поемам си въздух-
дълбоко и бавно.
Небето над мен
е сияйно, кристално.
Задържам дъха си
и тихо издишам
най-светлата дума
от всички: ОБИЧАМ!

Реликва



Не всяка къща може да е дом.
Реликвите не са камари с вещи.
Душата търси другаде подслон -
в землянките на обичта човешка.
Там няма позлатени богове
и думи с диамантени обшивки.
Едно поле с пшенични класове
е храмът и молитвата на всички.
Една ръка напукана от труд
разчупва хляба с аромат на детство.
Човекът там не знае що е студ,
понеже е човечен по наследство.
Надвисне ли над него облак чер,
настигне ли ума му тъжна есен,
човекът взима своя бял тефтер
и цялата му скръб осъмва в песен.
И всичките му радости са там-
в непреходната мъдрост на душата:
не всяка къща може да е дом,
забравим ли на прага добротата!

понеделник, 15 април 2013 г.

Емпатия




Дъхът ти в дробовете ми гори.
Чувствата ти скрито в мен пулсират.
Сълзите ми са твоите сълзи.
Надеждите ми с твоите се сливат.
Сърцето ми препуска в странен бяг,
когато твоето танцува вдъхновено
и сякаш щастие от паралелен свят
гради мостове между двете ни вселени.
Не губя под краката си земя,
когато ти политаш устремено,
но част от мен е пълна с небеса
и толкова изпразнена от време,
че никога не би познала смърт
и винаги ще вижда в тебе вяра.
Ще бъда и навсякъде, и тук.
Докосната от обич - обич ставам!

Нейно Величество Любов



Докосне ли за секунди-
вдъхновява за векове.
На болния дава вяра,
на тъжния- цветове.
От плахия лъв ще стори,
от силния- тих мъдрец.
За злия е адов огън,
за благия- свят агнец.
Тя бяга от много думи.
Обича да бъде звук-
симфония от капчуци
в душата на старец глух.
Небе за безкрили птици;
очи за незрящ творец;
сълзите на древни жрици
по нероден боец.
Религия за неверник;
дом за безпътен роб;
светлик в мрак непрогледен;
сърцето на цял народ;
полъх на дух неземен;
допир на две тела;
въздишката на поета;
целувката на жена;
неизмерима радост;
звънкият смях на дете.
Любов е всичко което
живее без да умре!

Пролетен бал


Дъждът разходи мокрите си мисли
по пустите алеи и се спря.
Април го изненада с куп усмивки
разпукали цветчета във пръстта.
Една калинка важно дефилира
в чашката на розово лале.
Син бръмбар кавалерски и партнира
и нежно я прегръща със криле.
Небето се разсънва мързеливо,
но не захвърля топлия юрган.
Преструва се пред хората на сиво,
а всъщност търпеливо, с детски плам,
очаква полъха на веселия вятър,
да донесе познатия сигнал,
а после бързичко навлича синевата
и дава старт на пролетния бал!