Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Оставам

Кога се уморих от този свят-
така и не разбрах, но ми е сиво
сред клоуни с добре трениран смях
и  тяхната представа за красиво.

Не ги виня. Знам, сляпата съм аз.
Крещящо лъскава ми идва суетата.
Не мога да прикрия с очила
вродените недъзи на душата.

Не мога да жонглирам със съдби,
да се премятам по въжета от илюзии,
когато в мен незримото шепти,
че друг ще плаща земните ми дългове.

Отказвам се да вярвам в светове,
които не усещам със сърцето си.
Оставам Там- на Седмото небе
и малката Планета на Поетите.

Монолог на един феникс

Спряло е времето.
Някакви слепи минути
бавно опипват деня.
Плъзват пръсти
по грапавото на думите;
човъркат в сърцето ми
онази пукнатина
от която никнат
огнените стебла
на очакването...
Още една мисъл
и ще се самоизпепеля.
Ако пламна
както аз си знам,
ще се юрнат да ме спасяват
от най-неочаквани места,
а не искам...
Как да им обясня,
че съм феникс
и животът ми се отмерва
не от стрелки,
а от хилядите малки смърти
разпилени по пътя ми...
...за да удари накрая
свещеният час на Любовта
и да сложи нещата
по местата им...

сряда, 19 септември 2012 г.

Тантра



Твоите мисли по моята кожа...
Сякаш танцувам с огън.
Ако след малко стана пламък
ще си с вина виновен.


Знам, че така се ражда Слънце
в някоя мрачна Вселена.
Виждам душата ти- златно зрънце.
Обич покълва в нея.

Бавно прокарваш нежен поглед

по устните ми засмени.
Уж е септември, а сякаш пролет
грейва в две топли длани.

Времето спира зашеметено

дъх ако с дъх се слее.
Нека на пепел стане тленното
щом любовта живее.

Предчувствие



Изнизаха се трийсет и една,
така ще се изнижат още двайсет.
Осъдена на доживотна свобода
душата ми ще продължи да странства.


Навярно ще се влюбвам до несвяст
поне шейсет милиона пъти още,
а после ще разказвам любовта
хиляда и една вълшебни нощи.

Обсебена от чужди небеса,
ще търся непознати измерения
докато не износя и родя
плода на всяко земно вдъхновение.

Накрая ще си тръгна като дъжд
объркал своя път към планината
с валящите очи на някой мъж.
Неразгадана. Неоткрита. Непозната.

Писмо до себе си


Разкрий ми бавно всичките си тайни,
макар от толкова небе да се задавям,
макар от толкова любов да ослепявам.
Дари ме с чувства топли, всеотдайни.


Пази очите ми от грозното в човека
дори когато ме замерва с ядна злоба,
дори когато ме заравя жива в гроба
пак нека бъда негова опека.

Не ме оставяй дълго на земята,

дори да раждам златен плод от корен,
дори да бъда покрив за бездомен,
не ми оплитай със зависимост крилата...

Обичай ме, когато те проклинам

дори от думите ми да се раждат бури,
дори от сълзите ми да се сриват кули.
Обичай ме! Престанеш ли – загивам.

Има и такива мъже



Той е рицар от кръв и от плът.
Изковал си е броня от нежност.
Влиза в бой за сърцето ти пръв
и се бори с ума до последно.


Благороден е. Мрази лъжи.
Знае как да докосне света ти
без да граби или руши
Той е верен докрай на честта си.

Не обича подмолни игри.
Ако губи – го прави по мъжки.
Даже смъртно ранен да кърви
ще си тръгне с умерени стъпки...

...а след него ще пеят звезди.
Ще се раждат вселени от обич.
Сто слънца, сто луни, сто мечти
ще остави за теб. Да го помниш!

събота, 1 септември 2012 г.

Добрата новина



Добрата новина е, че си тук-
на няколко пресечки от съня ми.
Най-краткият и безболезнен път
сред тихото отсъствие на думите.


Най-топлият от всички ветрове,
които помни моята пустиня.
Добрата новина е... Те са две,
че в този сън сме будни и ни има.