Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 29 април 2010 г.

Когато ме обичаш

Животът ме отнесе,там,на юг
и твоят север,някак си утихна.
Сега съм друга!Ти сега си друг,
но въпреки това си те обичам.

Когато е студено и ръми
в душата ми , смехът ти се завръща,
а споменът за твоите очи
със цялата си нежност ме прегръща.

Когато се прибирам и сама
на масата за двама тихо сядам,
отсреща ме прегръща песента,
която ти в сърцето ми извая

и няма как да дишам в самота,
когато знам,че някой ме обича.
Дори да е далече любовта,
все пак я има щом за нея още пиша!!!

неделя, 25 април 2010 г.

Прекарвам времето си...



Чувствам как се топя безвъзвратно,

като свещ във пустиня.Денят

ме ограбва и хухва на някъде.

Все по – жадно очите горят

и това, от което съм бягала

ме настига със двеста във час.

Имам всичко и нищо .Понякога

ми се иска да кажа на глас

всяка мисъл,която разчитам

в тишината на твоите очи,

за да рухнат проклетите граници,

за да спрат тези смешни игри

на откраднати чувства и мигове .

Нямам време за стари мечти.

Няма време дори за умиране,

ако знам,че животът си ти.


четвъртък, 22 април 2010 г.

Съд

Разпънах се на кръст
и кръв прокапа...
Сърцето - твърдо като камък,
изпращя
и се разпръсна в миг
на хиляди парчета.
Мълчах прободена
от толкова вина,
че даже Дамата с косата
се уплаши
и ме остави
да се съдя сам-сама.
Присъдата:
Не ми остава друго,
освен да се обикна
и простя!!!

Над мъглата



Преди да срежа с думи тишината

и от ръцете ми да бликне светлина,
един почти забравен ,стар мечтател
прошепна някакви магически слова
и целият ми свят осъмна влюбен.
В очите ми се раждаше небе –
зелено и ухаещо на люляци...,
и на очакване.Сърцето ми – дете
погали нежно смръщения залез,
усмихна му се някак на шега,
изтри съня от замъгленото съзнание
и ме събуди.Преродена във мечта.

сряда, 21 април 2010 г.

Ако ...

Времето плете на една кука
прозрачната дантела-живот.
Спомени и настояще блестят
като златни нишки,
а бъдещето ми се усмихва,
напук на всички предсказания за смърт.
Някой...,а може би нещо,
упорито чука по вратата на душата ми.
Ако отворя - ще рухне едно стогодишно проклятие.
Ако отворя - няма да знам коя съм...
Ако отворя - старият пуловер от емоции
ще изхвърчи в боклука
и нищо вече няма да бъде същото ...
Ако отворя !!!

понеделник, 5 април 2010 г.

Чувам живота


Някой скри тишината от мен.
Чувам как се разсънва тревата,
как пробожда със връхче пръстта

и облива в зелено гората.
Чувам нежния полъх край мен

от крилата на сто пеперуди
и се ражда в сърцето ми ден

като дългоочаквано чудо .

Палав звън от поточе кънти

във ушите на лудия вятър,
той прегръща две млади брези
и им шепне любовно в листата.
Някой скри тишината от мен
и ми "даде" да чуя живота.
Вместо тъжен и гневен човек
днес съм весела,пееща нота!