Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 27 август 2011 г.

Залезно


Когато вечерта ухае на залез
и е тихо...
и небето е розово...
и думите подскачат
по гребените на вълните...
Когато влюбените
стряскат вятъра
с дръзките си пориви на обич,
а облаците се превръщат в чайки
и нетърпеливо потъват
в обятията на морето...
Когато...
Когато животът
избухва в хиляди малки светлинки
разпилени по брега на безвремието
и мракът не е враг, а приятел,
значи щастието е надвило съмненията
и всичко, което можеш да направиш
е просто да го изживееш!!!...

Почти мираж


Като дългоочаквана буря връхлетя небето ми.

Засвяткаха чувствата ти.

Въздухът замириса на признания.

Вълните сграбчиха думите

и ги разбиха в крайбрежните камъни.

Остана ехото от туптенето на сърцето ти:

туп-туп, туп-туп, туп-туп-туп,

все по-бързо и по-бързо...

Протегнах ръка за да те погаля.

После пороят от нежности отшумя,

слънцето изпепели облаците,

а ти...Ти потъна в обятията на вятъра.

...Не ми е тъжно, знаеш ли защо?-

защото върховете на пръстите ми блестят.

Докоснах душата ти и знам къде да те намеря!

Любовта винаги оставя следи,

даже когато не е съвсем реална!