Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 30 ноември 2010 г.

ОСТАНАЛОТО СА ПОДРОБНОСТИ



Каква е тази любов,
която уж те довършва,
а след нея по-жив се събуждаш?
Тя помита света ти,
влиза в твоята къща
и те люби безсрамна и луда.
С точността на хирург
реже в твоето сърце
отстранявайки всички дефекти.
Чувстваш как се разливаш
като диво море ,
как се пълни с живот
всяка клетка.
Като стар, златен шлагер
преповтаряш наум
тайни думи, целувка и допир.
Помниш всичко за нея-
от бельо до парфюм
(и това, че си пада по опера).
Явно тази любов
ти е взела съня,
но в замяна те кара да дишаш.
Много важно, каква е!
Все едно докога-
щом те учи, да ме обичаш.

събота, 27 ноември 2010 г.

Маскиран спомен



Един странен спомен,
изгонен, бездомен
почука на мойта врата.
Брадясал и гладен,
отритнат, забравен
помоли за хляб и вода.
Нахраних го с вяра,
а жаждата стара
с дъждовна вода утолих.
Предложих му вана,
застлах му дивана
и стоплих съня му със стих.
На другата сутрин
в празната кухня
ме чакаше чаша кафе;
три рози в саксия
и късче хартия
с голямо, червено сърце.
Тогава си спомних,
че този бездомник
е смисълът в моя живот.
Сълзичка се спусна
и тихо въздъхна:
„ Добре, че се върна Любов.”

Предчувствие за Коледа






Посивяло небе
над града ми тежи
и прехвърчат снежинки в ума ми.
Ей го, идва декември
с весел звън на шейни,
в нов костюм от гирлянди се пери.
Украсени елхи
манекенски блестят
и усмихват заспали площади.
Някак много различен
ми се струва светът
щом в сърцето му
готви се празник.
Някак ведро, спокойно,
щастливо гори
на човеците буйният пламък.
Добротата прескача
от очи на очи
и за всекиго носи подарък.
На един дава прошка,
друг прегръща с любов,
трети с коледно чудо закичва,
а душите човешки-
най-уютният дом,
всеки с радостен трепет отключва.
Декемврийският въздух
за това ми е скъп-
носи сладкия вкус на вълшебство.
Не е толкова сив
на небето цветът,
щом снежинки предколедно среща.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Търпеливата обич

Като бездомно куче
пред вратата ти се свива.
Скимти насън, въздиша по човешки,
а ти крещиш: " Нещастнице, заспивай
и ако утре се събудиш, ще е грешка."
Но тя се буди- всеки ден по-силна.
Понася твоите ритници мълчаливо,
прощава ти по кучешки щастлива,
обичайки те нечовешки търпеливо...
...Душата ти- божествена искрица,
заседнала във вените на мрака,
сред пепел и отрова тръпне жива
и твоята любов смирено чака.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Цветни сънища



Орисниците тази нощ не спят -
с вълшебни пръчици рисуват във водата,
звезди които плуват, Млечен път,
летящ делфин и няколко морячета
облечени в скафандри от сребро.
Орисниците тази нощ празнуват.
Луната се е свила на кълбо
и неумело на заспала се преструва.
Светът се ражда чистичък, красив.
И весело премигва срещу мене.
Две чайки си играят с две вълни,
а няколко усмихнати тюлена
безгрижно си подхвърлят есента,
с брокатчета морето оцветяват.
Орисниците ме превръщат във дъга.
Поемам дъх и пъстроцветна в теб изгрявам.

събота, 13 ноември 2010 г.

Когато се наложи ще отплувам

Измислих си море, две шепи пясък
и ято гларуси, с които да си бъбря,
ако случайно ми залипсва лятото,
ако внезапно нещо в мен се преобърне
(и заприличам на студена, тъжна зима).
Измислих си слънца за всеки случай.
Да си нещастен, знам, че не е подсъдимо,
но е безсмислено и ми се ще да се отуча,
защото докато човек се лута
из гробните земи на своето минало ,
животът някак неусетно си се случва
и неусетно някак си е взел дължимото,
без никак да се трогне, кой, как диша,
и кой, какви вериги го препъват...
Измислих лодка между две четиристишия
и юг, към който щом е нужно да отплувам.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ЛАРА :)

Нещо не ме бива с думите напоследък, но толкова исках да те зарадвам, че се оставих на течението и ето какво ми донесе то- с обич за теб:

По тихите улички

на някакво малко градче
Добротата усмихната крачи
и нещо си пее.
Край нея притичва момиче
след него момче,
тъмнината ги скрива,
но дълго смехът им се лее.
Добротата въздъхва
и с късче вечерно небе
зашива усмивка
в единия край на луната,
за да свети когато
любимите и ветрове
се завърнат и с поглед потърсят
в сърцето и лятото.
Добротата е майка,
но в душата й мъдро дете
още пази крилете си,
още рисува планети,
за това я обичам
и искам да бъде добре,
да е много щастлива

и цяла от обич да свети!

ПОГЛЕД НА ПРИЯТЕЛ





Има погледи обезобразени от болка.
Има и такива като твоя,
в които сълзите са валяли
толкова, колкото е било необходимо.
Рядко говориш за тях,
защото знаеш, че няма смисъл
(или просто не искаш никой да разбира
през какво е минала душата ти).
Има погледи, в чиято празнота
дори смъртта би се удавила,
а има и такива като твоя,
в които любовта към живота
пали огньовете на щастието
и кара всичко да изглежда
толкова друго...
Зад строгостта и силата на погледа
винаги стои една спечелена битка
от онези, в които неминуемо си губил
повече, отколкото можеш да понесеш...
Видях всичко това в очите ти
и си спомних за своите спечелени битки.
Днес, когато стискаш ръката ми за „Здравей”-
това ще е ръката на приятел,
а не на случаен познат!