Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 20 май 2013 г.

Акостиране



От думите ти сплитам морски възли-
опитвам се да впримча съвестта си.
Отдавна твоят свят ми се изплъзва.
За моя трябват сребърни компаси.
А този океан е ненаситен-
поглъща всички правилни посоки.
Вълните съскат: искам, искам, искам!
В очите ни е бездна от въпроси.
И само лудостта на онзи вятър,
без който, ти не би се сблъскал с мене,
ме кара да не мразя тишината-
от времето да оплета търпение,
докато се разминат ураганите
и слънцето изгрее трайно в мислите...
Нали целта на всяко земно плаване
започва и завършва със: Обичам те!

сряда, 15 май 2013 г.

Щурец в сърцето



Късен час и по всичко личи,
че сънят ще пропусне вратата ми.
Милион виртуозни щурци
джентълменски ухажват душата ми.
Омагьосани струни трептят
под лъка окрилен от надежда.
Резонанси превръщат нощта
в светлина. Ставам щурчово нежна.
Трополя като майски дъждец
по перваза на твоите чувства.
Ако утре осъмна щурец,
ще ме пуснеш ли в теб?
Ще ме пуснеш ли?

петък, 10 май 2013 г.

Огнище без огън

Огнище без огън



Не е тъжно, че ни няма.
Тъжното е, че сме тук,
но очите ни са впити
не в очи, а в нечий гръб.

Времето размива всичко-
смях, сърдечност, топлота...
Само който е обичал
фокусира вечността.

Другото е късогледство-
прах в лицето на смъртта.
Егото не връща ресто,
то ограбва радостта.

Не е тъжно, че сме други.
Тъжното е, че мълчим
и в сърцето на живота
тлеем, ала не горим!

петък, 3 май 2013 г.

Великден



Разпънат на кръста от своите делнични чувства,
забравил какво означава да бъдеш смирен,
слепецът проклина живота през стиснати устни
и вечно от себеподобни е ощетен.

Превърнал душата си в просеща обич старица,
затворил вратата за чуждите болки и смях,
слепецът се блъска подобно умираща птица
в решетките сиви на своята низост и страх.

И няма надежда за него. Светът е пред свършек.
Но утрото мъдро изгрява във древни слова:
Умира смъртта. Животът е жив и възкръсва.
Слепецът проглежда щом стане едно с любовта.