Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Защо да се обичаме



Защото си принадлежим
като небето и земята...
Защото можем да мълчим
сред крясъците на тълпата...
 

Защото търсим топлина
във айсберговите пустини...
Защото носим светлина
напук на мрачното си минало...
Защото вярата гори
и в най-отчаяните мисли...
Защото болката е миг
и избор, който ни пречиства...
Защото пазим вечността
от времето неумолимо...
Защото нашите сърца
отглеждат чувства несломими...
Защото всички сме едно-
остава само да си спомним...
Погледнем ли се със любов-
ще видим колко сме огромни!!!

сряда, 30 януари 2013 г.

Сълзата на Твореца


Той работи до късно
в ателието си тясно-
дялка грубия камък
с нежна, точна ръка.
Не говори излишно,
просто знае отлично
как от хаос без име
да извае жена.
С уморена усмивка
следва всяка извивка,
разпилява косите и,
дооформя носа,
после бавно, изкусно
вае бледите устни,
а след миг се оглежда
в очи на сърна.
Ала нещо го жегва-
тази хубост неземна
си остава сив камък
щом не носи душа.
И откъртва се тежко
тъга нечовешка,
по гърдите и стичат се
сълза след сълза.
Но внезапно се сепва,
по лицето му трепва
топъл дъх,после чува
най-прекрасния глас.
От сълзите му бели
тя се беше съвзела...
В ателието му тясно

слезе целият свят...
слезе целият свят...

Специалитет



Мога да си сготвя стих от всичко,
нищо че понякога нагарча,
нищо че понякога е кисел
като недовършена задача.

Все ще изнамеря две усмивки,
няколко забравени надежди,
спомен от откраднати целувки
и една лъжичка неизбежност.

После ще забъркам търпеливо
всичката любов, която имам
с много захар, малко капучино,
щипка смях и чаша старо вино.

Най-накрая ще му сложа име:
Щастие- парфе по катерински.
Който има нужда – да си взима.
Ако ви хареса – още има...

неделя, 13 януари 2013 г.

Пролет в средата на зимата



Понякога на зимата и писва
да бъде мрачна, снежна и студена.
Захвърля мразовитите си мисли
и грейва в нежна пролет преродена.
Улиците - шарени от хора,
щастливо по ъглите се здрависват,
а слънцето раздава без умора,
любов на всеки, който я поиска.
В такива дни мечтите ми са птици
избягали от златните си клетки
и нищо на сърцето ми не липсва,
защото му е пълно със небета.
В такива дни си спомням, че съм пролет
в средата на една безкрайна зима.
Мечтая да е топло вътре в хората,
и просто да се радват, че ги има...