Два залеза

Смрачава се над онзи връх, нали?!
Очите ни привикват с тъмнината.
Но ето че зад черните скали
избухват в огнени нюанси небесата.

Два залеза прогарят вечерта.
Разливат се в недрата на земята.
Прегръщат се над алена река
и дълго се целуват с тишината.

А после избледняват като миг,
пропуснал своето време да се случи.
И нищо, че започва да вали,
и вие под върха самотно куче.

Душата ти е някъде пред мен,
зад мен, около мен - просветва ярко.
Предчувствам те като безгрижен ден,
с усмивка в джоба и букет от лято.

Вълшебният влак

Замръкваш по средата на деня
в гора от изоставени копнежи.
Живееш сам на края на света
и нищо не е както ти изглежда.
Изгубваш се в тълпа без цветове,
в тресавища от загрубели мисли.
Животът ти- премръзнало дете,
жадува огън в погледа си бистър.
Хвани го за ръка. Стани му драг.
Не го залъгвай с вечното "от утре".
С едно небе ще бъдеш по-богат,
отучиш ли се планове да трупаш.
Качи се на един случаен влак
и слушай песента на колелата.
Съвсем обикновено "трака-трак",
а толкова вълшебно за душата.

Неведоми пътища

В уюта на приятелска усмивка
притихват буреносни ветрове.
Глухарче над обидите политва
и пуска семе в други светове,

където нежността докосва смело
студените, изтръпнали ръце
на нечие премръзнало търпение,
на нечие пречупено сърце.

Объркаш ли Земята - не унивай.
Небето ще ти прати светъл знак-
едно въже от пясъчна коприна,
с което да изтеглиш своя страх.

Един приятел с факел в тъмнината
ще бъде твоя фар към вечността.
Не се съди объркаш ли Земята,
навярно там те чака любовта!