Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 3 юни 2015 г.

Някога отдавна


Мълния тресна стария бук
и го превърна в пепел.
Спях, а смъртта изсече кръст.
Цвилеха ветровете.
Някаква болка - грозна, зла,
сграбчи свирепо сърцето ми.
После настана вселенски студ
и вкамени планетата.
Нищо зелено. Никакъв звук.
Нямаше крясък, ни огън.
Само безкрайния ужас, че тук
всичко е дело на хората...
Но не повярвах. Отворих очи
и го видях на двора -
стария бук - достолепен, жив
и посаден от хора!
Публикувано от в 4 коментара:
Абонамент за: Публикации (Atom)