ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: юли 2009

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 10 юли 2009 г.

Сливане

Ще оставиш ли желанията
да се разтекат в кръвта ти
подобно на ароматна смола
обвила с нежността си
ранените дървета?
Тази нощ не ми се стои сама,
а Луната чертае златистата си пътека
в притъмнялата гора
и тихо ти шепне в ухото :"Полека".
Чакам те!Отвъд вечността!
Там където започна всичко ,
ще се намерят пленените ни сърца,
за да разкъсат мълчанието на Нищото
и да се слеят-моята с твоята светлина.

"Онази " болка зад "онези" врати

(Gentiana & Innocence )

Пожелавам ти
едно красиво, самотно лято,
мислите ти-гларуси
към мен да летят,
до брега на сърцето ми
необятно,
"онази" болка
с крилете си да гасят.
А аз ти пожелавам
мълчанието на планината
чието ехо ще носи
дрезгавия ми глас.
Да настръхваш очакващо
от полъха на крилата ми,
да сънуваш безпаметно
как летим ти и аз.
Води и гори
ще застенат в душите ни,
нощем, когато не можем
да спим и търсим във тъмното
ключа на мечтите ни
в "онази" ключалка
да го превъртим.
Земетръс от желания
ще променя посоките
на реки и потоци
и ще падат звезди,
ала не към Земята-
ще се сипят в очите ни.
Пожелай си да дойда
и ключа завърти...

понеделник, 6 юли 2009 г.

Възможна невъзможност

Не вярвам в невъзможната любов,
защото няма нищо невъзможно,
но може би най-трудният урок
е този - да обичаш безусловно.
Да се раздаваш без очакване и страх...,
да носиш огъня,но сам да бъдеш огън
и ако чувствата внезапно изгорят
да ги разпалиш пак.Отново ...и отново.
Защото любовта си е любов
дори когато яростно проклинаш.
Дори когато и копаеш гроб,
тя път към твойте сънища намира.
Със прошка във едната си ръка,
а в другата с букет червени рози,
изтрива цялата натрупана тъга
и осъзнаваш,всъщност колко е възможна.

неделя, 5 юли 2009 г.

Научи ме да те обичам Живот

Научи ме да бъда добра
без да ровя от болка в земята,
без да търся в съдбата вина
и да вярвам на мисли - предателки.

Научи ме да дишам със плам,
да се смея напук на сълзите,
да не мисля за вчера и там
и да бягам докрай след мечтите си.

Научи ме ,любов,да мълча
вместо хиляди думи в минута
да изстрелвам от гняв,ей така,
по човек за когото ми пука.

Научи ме Живот ,от душа
всяка кратка секунда да вдишам,
да не бягам в галоп към смъртта.
Научи ме......да те обичам!!!