ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: февруари 2011

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

По-добре късно отколкото никога

Как ми се разхождаш по нервите
като врабче по електрическа жица.
Кой ли ден ще овъгля сърцето ти
с двеста и двайсет волта обичане?!

Кой ли ден ще ми падне пердето
и ще те стрелна мълниеносно
с един от онези погледи,
които втечняват мозъци.

Кой ли ден?... Кой ли ден ще засече
предпазителят? И ще дадем на късо!...
...И ще ни светне внезапно на двамата:
по-добре! По-добре късно...

вторник, 8 февруари 2011 г.

Слънчев гоблен

Надяна слънцето в ухото на деня
конец от пъстроцветни минзухари
и с веселата сръчност на жена
започна да бродира тротоарите.

Нашари в златно градския площад.
Опръска в синьо-бяло шадравана.
По бузките на палави деца
остави розовата свежест на балкана,

а после пъргаво приши с изряден бод
усмивки на тълпата минувачи.
Написа в ъгълчето на творбата си: "ЖИВОТ"
и с цвят на топъл карамел стопи се в здрача.