Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 8 февруари 2011 г.

Слънчев гоблен

Надяна слънцето в ухото на деня
конец от пъстроцветни минзухари
и с веселата сръчност на жена
започна да бродира тротоарите.

Нашари в златно градския площад.
Опръска в синьо-бяло шадравана.
По бузките на палави деца
остави розовата свежест на балкана,

а после пъргаво приши с изряден бод
усмивки на тълпата минувачи.
Написа в ъгълчето на творбата си: "ЖИВОТ"
и с цвят на топъл карамел стопи се в здрача.
Публикувано от в

3 коментара:

  1. Венци8 февруари 2011 г. в 9:26

    :)
    и аз на припек...

    ОтговорИзтриване
  2. -21 февруари 2011 г. в 0:29

    Ти си най-светлият художник, когото познавам!
    Пропуснала съм някои от нещата, които си публикувала и сега се върнах да почета-"Всичко е толкова лесно,
    стига да слушаш сърцето,"...Надявам се, че светът ти е слънчев и усмихнат...Прегръщам те :)

    ОтговорИзтриване
  3. Innocence24 февруари 2011 г. в 20:29

    Венци, Лара - слънчеви усмивки за вас и благодаря за прекрасната ви компания :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)