Желязото горещо се кове-
изстине ли- магията изчезва,
тъй както чувствата в човешкото сърце
умират ако с грубост ги изцеждаме.
Днес хората отричат нежността
и все по-рядко стават за ковачи.
Забравят колко е чуплива любовта
и колко тежък чук е тяхното очакване.
Когато майсторът извайва своя меч,
не мисли за кървящите си пръсти,
не смята кой какво ще му даде
и колко шансове за друг живот пропуска.
Отдаден на отлитащия ден,
притиснат от ограбващото време,
ковачът гони с устрем съвършен
прецизността във всяко свое изпълнение.
Приключи ли - забравя за потта,
за болката... За тежката умора.
Наградата - желязо със душа
и нечуплива обич към света и хората!
***************************************
ОтговорИзтриване.........стихотворенията ти са СТРАХОТНИ!!!!!
влизам в твоя блог и чета много често .... и все едно са писани за моят усет към света и за мен!!
.....нямам думи.........
Много ти благодаря, Дани!
ОтговорИзтриванеНе са много хората, на които поезията им въздейства, но заради такива като теб аз наистина лека-полека започвам да пиша поезия. Важно ми е признанието ти. Отново искрени благодарности и красиво , пълно с усмивки лято ти пожелавам! :)