ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Писмо в бутилка

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 1 юли 2011 г.

Писмо в бутилка

Едно ми е пясъчно-
хвърлям седефи в небето.
Чайките яздят вълните.
Морето блести.
Бряг като длан,
сякаш точица е човекът...
Колко нищожни са
всички житейски борби.
Колко огромна, безкрайна
е тук тишината,
в шепи погълнала
време и хора, и свят...
Мога на пръсти да стигна
дори до Луната.
Мога да бъда щастлива
навярно до Марс.
Едно ми е приказно,
сякаш съм в някаква сфера.
За малко дори заприличах
на ярка звезда.
Преди да угасна
остава и теб да намеря,
защото си важна частичка
от всичко това.