Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 27 август 2011 г.

Почти мираж


Като дългоочаквана буря връхлетя небето ми.

Засвяткаха чувствата ти.

Въздухът замириса на признания.

Вълните сграбчиха думите

и ги разбиха в крайбрежните камъни.

Остана ехото от туптенето на сърцето ти:

туп-туп, туп-туп, туп-туп-туп,

все по-бързо и по-бързо...

Протегнах ръка за да те погаля.

После пороят от нежности отшумя,

слънцето изпепели облаците,

а ти...Ти потъна в обятията на вятъра.

...Не ми е тъжно, знаеш ли защо?-

защото върховете на пръстите ми блестят.

Докоснах душата ти и знам къде да те намеря!

Любовта винаги оставя следи,

даже когато не е съвсем реална!
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)