Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Далеч, далеч


Здравей, сърце! Най-после чух

измъченото ти туптене.

Но да се махаме оттук.

Дължа ти страшно много време.

Далеч, далеч от този свят,

където господар е злобата

и змиите не под камък спят,

а съскат в мислите на хората.

Ела, сърце! Да помълчим

край езерото на мечтите.

Далеч от хули и лъжи,

сред тишината на горите.

Далеч, далеч ме отведи

в прегръдките на красотата.

Да бъдем само аз и ти.

Невидими за суетата.

Помни сърце- денят е ден,

когато грее с вдъхновение.

Щом имам теб, щом имаш мен,

светът навън е без значение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар