Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 15 февруари 2012 г.

Задкулисно




Не е нужно да правиш нищо.
Аз отдавна съм се отказала
да чета йероглифите на въздишките
или да чувам недоизказаното.
Нямам нужда от доказателства,
нито от думи излишни...
Сърцето е като камбана-
и мъртъв вдига. Излишно е
да си говорим глупости-
кой кого, как е подвел...
Кой кого, уж случайно, излъгал е.
Любовта не е смъртен дуел,
в любовта няма време за лутане...
Не е нужно да падат звезди,
да умират планети и залези.
Любовта не понася сълзи.
Любовта не изрича: „Мразя те”!
Тя еТУК и СЕГА! Не е сън!
Не е спомен от болка и нямане.
Тя е дъх... и усмивка..., и звук...,
и така ми напомня на раждане...

Няма коментари:

Публикуване на коментар