ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Пролет в средата на зимата

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 13 януари 2013 г.

Пролет в средата на зимата

Понякога на зимата и писва
да бъде мрачна, снежна и студена.
Захвърля мразовитите си мисли
и грейва в нежна пролет преродена.
Улиците - шарени от хора,
щастливо по ъглите се здрависват,
а слънцето раздава без умора,
любов на всеки, който я поиска.
В такива дни мечтите ми са птици
избягали от златните си клетки
и нищо на сърцето ми не липсва,
защото му е пълно със небета.
В такива дни си спомням, че съм пролет
в средата на една безкрайна зима.
Мечтая да е топло вътре в хората,
и просто да се радват, че ги има...