И самотата ми умее да лети
Защо превърна любовта
в кристално цвете
и го закичи на ревера на страха?
Останаха протегнати ръцете ми,
да галят полъха от тази тишина,
която изхриптя след твойте стъпки-
звукът от счупено дойде от моето сърце...
....и всички носещи колони са пред срутване....
Поне си имам онзи малък къс небе,
в което да въздъхне самотата ми.
Не ми остави много цветове,
ала и сиви,още здрави са крилата ми.
Ще полетя!
Не се страхувам!
Вече не!
Защо превърна любовта
в кристално цвете
и го закичи на ревера на страха?
Останаха протегнати ръцете ми,
да галят полъха от тази тишина,
която изхриптя след твойте стъпки-
звукът от счупено дойде от моето сърце...
....и всички носещи колони са пред срутване....
Поне си имам онзи малък къс небе,
в което да въздъхне самотата ми.
Не ми остави много цветове,
ала и сиви,още здрави са крилата ми.
Ще полетя!
Не се страхувам!
Вече не!
Няма коментари:
Публикуване на коментар