Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 25 ноември 2009 г.

Aurevoir ma cherie

Ако сега реша да те заплюя с гняв
или да те замеря с`съжаление,
не ще да бъда по-добра от теб.
По-скоро ще съм твое отражение,
така че ,ma cherie,aurevoir!
Дано намериш...не каквото търсиш.
Обърна ли страна за нов шамар,
навярно с още сто ще ме разтърсиш.
Не съм дете,за да стоя и да търпя.
Защо да храня егото ти тлъсто?
Какво приятелство-кажи ми-е това?
Представа нямаш колко е изкуствено.
Представа нямаш как боли душа,
разкъсана от злоба на „приятел”,
и нищо чудно,че си толкова сама....,
и нищо чудно,че си радостна за кратко...
Обичам те и по-добре да си вървя,
преди да се отровя от яда ти.
Не всичко във живота е с цена.
Приятелство не можеш да си купиш!!!

2 коментара:

  1. Да изгубиш приятел не можеш, просто не си го имал, не е бил от онези,истинските.Приятелите не се губят, те остават с нас винаги.Може да са само един или двама, но са с нас.
    И аз дълго боледувах след тъжния финал на едно такво псевдоприятелство.И ти ще се справиш.
    Това е моето неизречено:
    Нищо ново под слънцето

    Иде хлад от очите ти.От моите – също.
    И без тебе, за кой ли път вече,замръквам.
    Беше в моя живот като хляба насъщен,
    а сега те откъсвам,от себе си късам…
    Зее болно в душата след теб празнота.
    Разгневена. Огромна, като вяра в приятел.
    Като сянка студена .Тежка,като вина
    и неочаквана. Като предателство.
    Нищо ново под слънцето.Просто умира
    едно старо приятелство с доверчиви очи.
    А сърцето ми черна горчилка събира
    и безкрайно, и глухо, и тежко мълчи…
    Развълнува ме стихът ти, то си личи де-коментар без край, но ти не ми придиряй, няма да се повтори, обещавам :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, Ружена...
    Истината е ,че когато мине малко време,винаги успявам да оправдая "предателя" и да стигна за хиляден път до един и същ извод:
    Човек се разочарова когато има очаквания към някого!!!
    Поради куп причини много одавна спрях да се самозалъгвам по отношение на хората....Знам когато един човек е повече гаден ,отколкото смирен и добър...и въпреки това идеалистичата ми душичка иска да вижда светлото...И си плащам за това :)
    Много ти благодаря,че отново си тук и споделяш....себе си...Красиви декемврийски дни ти пожелавам и ти изпращам един виртуален букет от усмивки :) :) :)

    ОтговорИзтриване