Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 29 април 2010 г.

Когато ме обичаш

Животът ме отнесе,там,на юг
и твоят север,някак си утихна.
Сега съм друга!Ти сега си друг,
но въпреки това си те обичам.

Когато е студено и ръми
в душата ми , смехът ти се завръща,
а споменът за твоите очи
със цялата си нежност ме прегръща.

Когато се прибирам и сама
на масата за двама тихо сядам,
отсреща ме прегръща песента,
която ти в сърцето ми извая

и няма как да дишам в самота,
когато знам,че някой ме обича.
Дори да е далече любовта,
все пак я има щом за нея още пиша!!!

2 коментара:

  1. Бъди винаги обичана, Кате!!!
    Прекрасен стих!

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси Изи ! Усмивки за теб и да ти се връща обичането :) !

    ОтговорИзтриване