ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Чувам живота

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 5 април 2010 г.

Чувам живота

Някой скри тишината от мен.
Чувам как се разсънва тревата,
как пробожда със връхче пръстта
и облива в зелено гората.
Чувам нежния полъх край мен
от крилата на сто пеперуди
и се ражда в сърцето ми ден
като дългоочаквано чудо .
Палав звън от поточе кънти
във ушите на лудия вятър,
той прегръща две млади брези
и им шепне любовно в листата.
Някой скри тишината от мен
и ми "даде" да чуя живота.
Вместо тъжен и гневен човек
днес съм весела,пееща нота!