Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 29 май 2012 г.

Защото се /те/ обичам

Понякога изчезвам от света.
(поне от този, в който теб те има),
защото имам нужда да валя,
а теб те дразнят мокритe ми рими.

Не те привличат диви цветове.
Не те усмихват горски водопади.
Ти искаш да болиш като сърце
обсебено от старите си рани.

Но аз не мога! Нямам твоя лукс
и по рождение съм бедна - откъм време.
Задавя ме горчивият ти вкус
и тихият ти ужас от летене.

Изнасям се от тъжния ти ден.
Остана ли - на теб ще заприличам,
а две тъги са истински проблем...
Отивам си, защото се /те/ обичам!


Няма коментари:

Публикуване на коментар