Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Обичам те докато ме забравяш



Ще ме забравиш и това ми е утеха,

защото няма да боля. Така реших!
Дори без мен ти имаш своята пътека
и обич към която да вървиш.

Небе си имаш - толкова огромно,
че сто дивачки като мен ще побере.
Ще мина и без драматично" Сбогом".
До глупост вярвам, че така е най-добре.

Каквото съм ти дала - от душа е.
Не можеш да ми върнеш нито миг.
Животът ни напомня надпревара,
но вярвам също, че е като този стих -

свободен и безгрижен, пълен с нежност.
Сълзите са единствено за цвят.
Обичам те, но някак твърде вечно,
за краткото ни време в този свят.
                                                              

Няма коментари:

Публикуване на коментар