Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Оставам

Кога се уморих от този свят-
така и не разбрах, но ми е сиво
сред клоуни с добре трениран смях
и  тяхната представа за красиво.

Не ги виня. Знам, сляпата съм аз.
Крещящо лъскава ми идва суетата.
Не мога да прикрия с очила
вродените недъзи на душата.

Не мога да жонглирам със съдби,
да се премятам по въжета от илюзии,
когато в мен незримото шепти,
че друг ще плаща земните ми дългове.

Отказвам се да вярвам в светове,
които не усещам със сърцето си.
Оставам Там- на Седмото небе
и малката Планета на Поетите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар