Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 10 октомври 2012 г.

Завръщане


Боже, как се привързвам-

като цвете към слънце,
като птица към облак
имитиращ орел.
Как се стяга болезнено
в сърцето ми възел,
задушава вината ми
и ме дърпа към теб.
Но за бягство не мисля.
Скачам в огъня боса.
и танцувам докато
стане въглен страхът,
а когато угаснат
всички смешни въпроси
сядам тихо край своя
изгорял кръстопът
и рисувам лика ти
с оцелелите думи.
С оцелелите чувства
те издигам в тотем.
После бавно напипвам
на живота си пулса.
Ставам път и посока.
И се връщам... при мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар