Събота сутрин


Още е тъмно в седем и две.
Пия кафе във ухилена чаша
и се подготвям за новия ден.
Чакат ме толкова много задачи.

Дървото навън ми помахва едва,
а на прозореца точно отсреща
светят червено-зелени сърца.
Усмихвам се!Ех , тази обич човешка.

Макар и декември,макар и сама,
и въпреки зверски студеното време-
денят ми подава горещо ръка
и иска от него всичко да взема.

Бликва от нищото нова зора.
В синьо-лилаво небето облича.
Как ми е топло напук на студа.
Събота сутрин е ...и ми се обича!