Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 28 декември 2008 г.

















Събота сутрин


Още е тъмно в седем и две.
Пия кафе във ухилена чаша
и се подготвям за новия ден.
Чакат ме толкова много задачи.

Дървото навън ми помахва едва,
а на прозореца точно отсреща
светят червено-зелени сърца.
Усмихвам се!Ех , тази обич човешка.

Макар и декември,макар и сама,
и въпреки зверски студеното време-
денят ми подава горещо ръка
и иска от него всичко да взема.

Бликва от нищото нова зора.
В синьо-лилаво небето облича.
Как ми е топло напук на студа.
Събота сутрин е ...и ми се обича!

Няма коментари:

Публикуване на коментар