ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Невинна и чиста(целуната от Бога)

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 29 декември 2008 г.

Невинна и чиста(целуната от Бога)

Надбягвам се с вятъра.
Мисълта ми е полет.
Думите-стихове.
Любовта ми-икона.
Никоя ,но щастлива
надничам в себе си.
Далече от болката.
Далече от времето.
От Господ целуната
се разтваря душата ми
в тишината на нищото,
на дъжда между капките...
Като птица се гмуркам
в море от безвремие.
Няма сенки и страх.
Няма мъртво вълнение.
Няма пясъчни кули,
нито нож във гърба ми.
Няма нокти ,с които
да се впие умът ми.
Няма срам и заблуда.
Няма гняв и съмнение.
Има само любов-
океан от смирение.
Надбягвам се с вятъра
от Бога целуната,
невинна и чиста
с душа непокътната.