Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 7 декември 2009 г.

Протегнати през времето ръце (Gentiana & Innocence)




Не ми измисляй светове।Не са ми нужни

Аз имам спомен от ръцете ти по мен.

Аз имам нощите ни,дните теменужени,
не искам онзи ад измамен и студен...

Аз имам всичко... Знам- не ще повярваш
и ще ме вграждаш в недовършени стени,
ще ме крадеш от нощите ми дълги,
на прага си ще те намирам призори.

Но няма смисъл.Твърде късно се завръщаш.
Отдавна пазеното е покрито с лепкав прах,
отдавна вече всеки изход е зазидан
а вътре в мрака тихо стенем ти и аз.

И уж сме близо, а сме толкова далечни
и гръб до гръб, а не лице в лице
се борим с призраци. В мъглата млечна
протягайки безпомощни ръце.

Дали душите ни отвъд ще се достигнат,
за да завършат този безобразно сложен кръг?
Дали ще можем да преборим всяко минало,
което дебне като тигър съблезъб...

Или отново, и отново ще се връщаме
и слепи ще се търсим в чужди свят?!
Застива времето, когато се прегръщаме
и бавно връща лентата назад.

Няма коментари:

Публикуване на коментар