Протегнати през времето ръце (Gentiana & Innocence)

Не ми измисляй светове।Не са ми нужни
Аз имам спомен от ръцете ти по мен.
Аз имам нощите ни,дните теменужени,
не искам онзи ад измамен и студен...

Аз имам всичко... Знам- не ще повярваш
и ще ме вграждаш в недовършени стени,
ще ме крадеш от нощите ми дълги,
на прага си ще те намирам призори.

Но няма смисъл.Твърде късно се завръщаш.
Отдавна пазеното е покрито с лепкав прах,
отдавна вече всеки изход е зазидан
а вътре в мрака тихо стенем ти и аз.

И уж сме близо, а сме толкова далечни
и гръб до гръб, а не лице в лице
се борим с призраци. В мъглата млечна
протягайки безпомощни ръце.

Дали душите ни отвъд ще се достигнат,
за да завършат този безобразно сложен кръг?
Дали ще можем да преборим всяко минало,
което дебне като тигър съблезъб...

Или отново, и отново ще се връщаме
и слепи ще се търсим в чужди свят?!
Застива времето, когато се прегръщаме
и бавно връща лентата назад.