Няма празници без тях
На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора...,гласове...,
усмивките на баба и на кръстница
и татковото позамислено лице.
Представям си ги някъде зад мене
със чаша вино,с песен на уста,
с искрици гордост във душите им засмени
и обич колкото от тук до вечността.
Не ми се плаче,но очите ми се пълнят,
защото ги усещам в този ден,
защото въпреки пространството безмълвно,
аз знам,че те по празници са с мен.
И се надсмивам над тъгата си наивна,
над страховете,над живота и смъртта,
защото знам,че ако истински обичам
не ще си тръгнат мойте скъпи същества!
Те са винаги в сърцето ми... всички... и най- вече дядо, при когото живях... Често си мисля за тях...
ОтговорИзтриванеНевероятен стих!!!
Аз не обичам гълчава и семейни сбирки...
ОтговорИзтриванеИ точно както етимологията на думата - ПРАЗНик, говори за една изчистено и тишина, така смятам, че реалното съдържание би трябвало да е вътрешно. Като придобиване и израстване...
Изи ,благодаря ,че намина :)
ОтговорИзтриванеВенци,не бях мислила от тази гледна точка :). Навярно имаш право,но понякога сантиментът надделява...,а и жените сме в основата на семейството обикновено, и щем не щем търсим глъчка и шум по празници :).Благодаря за различното мнение и за присъствието ти.