Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 16 декември 2009 г.

Твърде късно

Такива крясъци не раждат нищо хубаво.

Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.

Една секунда –после всичко е изгубено:

и възпитание и толерантност...Всичко...Всичко!!!

Ако сега избухне вампирясалата гордост

и кръвопийски се оближе яростта ми

ще разпознаеш в озверелия ми поглед

най-грозното лице на отчаянието.

Незнам къде се разминаваме със теб,

но нещо не е както трябва и го чувствам.

Защо ми трябва да се убеждавам,че след ден

ще е различно-няма вечно да е същото.

Защо не мога като прост човек и аз

да кажа :”Майната му.К`вото беше-беше!”,

а трябва да ровичкам в пепелта

и да прощавам даже недопуснатите грешки?!

Незнам,но ме е яд- за теб...,за мен...,

за пипалата на човешката ни глупост.

Живеем сякаш няма да умрем.

И си прощаваме ...Но късно...Твърде късно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар