Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

неделя, 20 декември 2009 г.

До някога...

От този сняг нататък съм сама.

Не тръгвай с мен защото ти е рано.

Земята ми е ничия земя,

а в твоята за мене място няма.

Далечна съм като кристалче тишина.

Не ми посягай с грубите си мисли.

Не знаеш как да ме докоснеш със душа.

Не знаеш колко като тебе ме измислят.

Отивам си и нека тази пустота,

която вятърът усуква във косите ти

да бъде моята единствена следа

и споменът за твоето отричане.

До някога!До някъде!До там!

До стълба на последното ни вричане,

когато клетките на нашите тела

ще се взривят ...от нуждата да се обичаме!

Публикувано от в

4 коментара:

  1. ...20 декември 2009 г. в 18:28

    Много хубав стих...

    ОтговорИзтриване
  2. izibell20 декември 2009 г. в 20:33

    Поздравления за стиха!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Венци21 декември 2009 г. в 12:31

    По човешки се преплитат тук по няколко различни кръвни сили...
    Дано след толкова триумфи над света и себе си да бъдем победили.

    ОтговорИзтриване
  4. Innocence31 декември 2009 г. в 2:43

    Венци ... - ДАНО!!!

    Изи,Лора - мерси,че наминахте!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)