Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 25 април 2010 г.

Прекарвам времето си...



Чувствам как се топя безвъзвратно,

като свещ във пустиня.Денят

ме ограбва и хухва на някъде.

Все по – жадно очите горят

и това, от което съм бягала

ме настига със двеста във час.

Имам всичко и нищо .Понякога

ми се иска да кажа на глас

всяка мисъл,която разчитам

в тишината на твоите очи,

за да рухнат проклетите граници,

за да спрат тези смешни игри

на откраднати чувства и мигове .

Нямам време за стари мечти.

Няма време дори за умиране,

ако знам,че животът си ти.


Публикувано от в

2 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)